PRотести

Ако има нещо сигурно в тоз свят, това са данъците и смъртта. Това не е моя мисъл, но констатацията е абсолютно вярна. Ако прибавим към това и максимата, че няма нищо ново под слънцето, автоматично в съзнанието ми възниква въпроса, за какво се борят всички  протестиращи? Да свалят режима? Само толкова? А след това?

Извинявам се за вулгарното сравнение, но протестите ми приличат на нещо средно между концерт на Мадона  и финала на Шампионска лига. Протестиращи скандират някакво послание без ясна ориентация за постигането му. Повечето може и да са само зяпачи, запечатващи доказателство за съпричастност върху мобилните си телефони.  В Бенгази стрелят във въздуха и ходят безцелно напред-назад. Поне с това впечатление оставам от кадрите по Ал Джазира. Същото е и след мач между Левски и ЦСКА, но без пистолетите.  

Свобода, демокрация, равенство, справедливост? В тази част на света? Много въпроси изникват в съзнанието ми, но отговорите се губят. Може ли либиеца (или някой - от друга националност) ще разбули лицето на жена си? Или ще даде на новороденото правото на избор да се обреже само-когато порасне?

Гледам по телевизията протестите в Сирия и виждам, че равенство няма. Първо вървят мъжете, а след тях се вижда колона от черни фереджета.  Справедливо ли е това? Не знам. Но оставам с впечатлението, че който и да дойде след настоящите диктатори, няма да бъде по-различен. Справедливост? Това е просто една химера.

Миража на демокрацията ще потъне в праха на хаоса, вендетата, политическите и религиозни борби. Религиозни? Казах в началото, че няма нищо ново под слънцето и за това съм склонен да приема донякъде определението на Кадафи за „кръстоносен поход“.  

Една от причините за кръстоносните походи е изцяло икономическа. По това време населението в Европа се увеличава значително и трудно се изхранва. Появяват се крадци, мародери и лидерите предприемат религиозен поход, който обаче носи дивиденти. Един път от завземането на градовете, втори път от таксите събирани от поклонници и  не на последно място от увеличеният търговски обмен.

Не случайно всеки опит за външна намеса е посрещан с еднакво неодобрение, както от управниците, така и от протестиращите. Но без намеса протеста е обречен (може би с едно-две изключения). И все пак хората търсят промяна. Въпроса който ме вълнува е, колко дълбока промяна търсят?