След Кадафи

В последно време осъзнах, че не мога да взема отношение по всички вътрешни въпроси, които ме вълнуват. Не виждам смисъл да пиша за случващото се у нас, защото смятам действията на правителството за грешни - в повечето случай. Може би съм предубеден, но смятам, че родните управляващи са компрометирани. От тази гледна точка, каквото и да кажат или направят властимащите то няма да е правилно – поне за мен.

Мисля си, какво ме задържа в къщи и все още не съм на улицата за да протестирам? Може би и други хора си задават този въпрос. Повечето хора са наясно с проблемите и отправят своите послания където могат, но явно напразно. Цялата работа прилича на лафа – кучето си лае, кервана си върви.

Последните две седмици следя ситуацията в Либия и отношението на хората към случващото се там. Очевидно е трудно да бъдат обяснени процесите на протест, които заливат близкият изток и северна Африка. Протестите започват, спонтанно - от нищото, но водят след себе си множество жертви и на практика едно по-неясно бъдеще.

Добре де, но все пак хората имат право да приемат или отхвърлят всяко едно управление. Да, така е! Въпроса е, какво се случва после? Кой организира и контролира протеста? Какви са крайните му цели? Цялата тази енергия няма ли да се претопи в стари догми и модели на управление?

От коментарите под новините виждам оформянето на следното мнение “американците са виновни за бунтовете, но най-вероятно ислямистите ще вземат превес в тази част на света“.Ако трябва да обобщя, всички са срещу Кадафи & Ко, симпатизират на протестиращите, но до петъчната молитва. После идва ред на обобщението как „чалмите“ само стрелят във въздуха и се показват по телевизията.

Според мен това не е така, поне в началото на протестите, но дори да е вярно горното, това с нищо не променя 2 факта:

-има недоволство срещу управлението;

-управлението е готово с действията си да засили общественото недоволство, но не и да сдаде властта.

Може би проблемите в тези страни са много повече, но те не се различават съществено от проблемите в половината свят (в т.ч. и у нас). Дори си мисля, че в някой средно африкански страни има много по-солидни причини за протест.

Всъщност аз не разглеждам протестите в Либия като частен и изолиран случай. Там хората стигнаха почти до гражданска война, но освен призивите за оттегляне на Кадафи аз не виждам някаква ясно изразена алтернатива която да замести режима. Липсват ясни (за мен поне) послания.

В контекста на родната действителност, смея да твърдя, че ситуацията в България е сходна. Има недоволство, но то е разнопосочно и няма крайна цел. Сигурно когато се появи цел, хората ще излязат на улицата. Но дали това е достатъчно за реална промяна? Едва ли.

За реална промяна е необходима концепция, програма и най-вече организация. До колко една концепция е успешна, само времето може да покаже. Моделите които следваме са неустойчиви, за това има определена цикличност в подобни народни недоволства. В нета има хора, дори организации, осмислили горната необходимост, но въпреки подкрепата те нямат масовост.

Революцията, като процес на отхвърляне на едно еднолично управление, е достатъчно добре познат на нашето поколение от годините на комунизма. Всички сме чели „Клетниците“ и слушали до болка призива „свобода и равенство“, но все пак като чели в днешните събития нещо липсва. Според мен липсва смисълът. Хората се борят срещу един или друг режим, но липсва алтернатива? Какъв е идеала, въз основа на който ще построят основите на едно вече „свободно“ общество? Това ме вълнува.

Идеал ли написах!? Този Феникс се ражда от утопичната прах на всеки сто години. Понятието свобода е имагинерна величина и много може да се спори дали някой някога е бил истински свободен, но нищо не пречи на хората да се стремят към нея. Все пак живота е кратък и всеки иска да го осмисли по един или друг начин. Но не бива да забравяме, че ние живеем в зависимост от нуждите си, а те струват пари!

Кадафи е бита карта, дори някак си да остане на власт то няма да е за дълго. След него ще има демокрация, глобализация и т.н., но това което ще дойде надали ще бъде онова, за което хората сега дават живота си. Свободен човек е този, който може да живее и отиде където желае, без да бъде финансово ангажиран за това.