Почистване

Днес чистих.  Не заради БТВ, общината или някой друг, а заради мен самият.  Не чистя за първи път, а за 12-та поредна година. Минаха 10-15 души дадоха акъл, но само двама се включиха. Почистихме съвместно и ни стана приятно. Видях и други хора в квартала да почистват, а също така и някой които продължаваха да обикалят, гледат и дават акъл на трудещите се.

Легнах пред телевизора и откровено се зарадвах на новините, колко много хора са се включили в почистването. Новините! В такъв ден не бива да показват държавни мъже, защото последните дори само с присъствието си замърсяват. Ако не околната среда, то ефира. Изключих звука на телевизора и се върнах в детството си.

Изведнъж в съзнанието ми изплува Чарли Чаплин. Без мустаци, малко по-висок, доста по едър, но пак толкова смешно облечен. Държеше в ръцете си щипка за боклуци вместо бастунче.  Не видях да вдига боклук, може би защото там където се разхождаше беше чисто. Или пък това му беше под нивото. Причината е без значение. Но все пак приликата с великия комик беше поразителна, сигурно заради походката, жестовете или изключения звук.

  

Изгасих телевизора и погледнах през прозореца, от където видях други комици, които продължаваха да дават акъл, не им трябваше публика, бяха си самодостатъчни. На бързо пресметнах, че ако зад всеки трима почистващи стоят по десетина акъллии, ще трябва да минат още двайсет години преди да включа звука на телевизора или да твърдя, че живеем в чист град.   

Наскоро се бях наканил да пиша за държавата на комиците (гледайки простотиите, с които ежедневно ни заливат), но се отказах. Няма такава държава. Ние живеем в държавата на празнодумците, а те си приличат по едно - дават само акъл.