Правата, задълженията и търговския регистър

Наскоро открих една новина, която ме накара да се замисля до колко ефективна е системата на търговския регистър и трябва ли гражданите да имат достъп до нея.

Някъде (не знам в кой член, пък и не ми се търси) според закона за авторките права, шофьорите на таксита и маршрутки, дължат такса за музиката, която тече от радиото, докато обслужват клиентите си.Щях да определя новината като дискриминационна, защото автора на статията е разделил една и съща такса на „чалга“ за таксиметровите превози и „същата такса“ за маршрутки и автобуси, но не за това иде реч.

Това, което ми направи впечатление от статията е, че две фирми държат авторските права върху музикалните произведения, текста и т.н. Реших, че тези фирми заслужават моето внимание и потърсих допълнителна информация за тях, защото втората фирма беше раздала 5,5 млн. лв. за периода 2007-2008г. на 220 000 продуценти и изпълнители. Разпределената средна сума не е голяма, но това ме накара да разгледам фирмите по –подробно. Не открих информация за раздадените до 2011г. дивиденити, пък и не ме интересува честно казано.

 Открих сайтове на компаниите в нета. В тях имаше достатъчно информация за услугите, които предлагат. Първата фирма дори предлагаше тарифи и готови договори, в които единствено трябваше да се посочи услугата, която клиента желае да ползва.

Не знам защо, но докато четях информацията в сайтовете, реших да видя как стоят нещата в търговския регистър и какво може да ми каже той за тези две фирми, явяващи се безапелационни лидери в своята област. Резултата ме изненада. Втората фирма имаше регистрация, но за моя изненада управителя не беше българин. Дружеството беше регистрирано с производствена и търговска дейност в страната и чужбина с всякакъв вид стоки и услуги, разрешени от закона, строителство, проектиране и ремонтна дейност, вектроризиране на данни, обработка на данни, организиране, обработка и управление на данни; фотограметрия; покупко-продажба на хардуер; търговско представителство; посредничество и агентство на български и чуждестранни физически и юридически лица в страната и чужбина и др.

До тук всичко ми изглеждаше наред и реших да видя какъв е предмета на дейност на другата фирма. Тук ударих на камък. Оказа се, че фирмата не фигурира в търговския регистър. Търсих я по ЕИК, име на фирмата, но нищо не излезе. За мен това означава, че фирмата не се е пререгистрирала, съгласно сроковете определени в закона. От тук си зададох следващият въпрос, има ли фирмата регистрация в НОИ? Оказа се, че има. Дивиденти за творците? Не открих. Запитах се, как тогава функционира без актуално състояние, какви обороти и данъци плаща, какви дивиденти? И много други въпроси възникнаха.

В търговския регистър може да бъде открита информация от одита на фирмите, от там и отговор на възникналите въпроси, но за целта фирмата трябва да има регистрация. Последното, постави пред мен основния за нашите географски ширини въпрос, защо всички трябва да спазват правилата, освен тези, които ги създават. „Някой“ иска да получава % от ефирната музика (в което не виждам нищо лошо), но самият той не е редовен. Какво очакват от таксиметровите превозвачи – да плащат, без да знаят къде отиват парите им? Не знам дали аналогията е уместна, но цялата работа ми заприлича на увеличението на такса смет тази година – ударно и безпринципно.

П.П. Нека после някой пак да ми каже, че гражданите не трябва да имат свободен достъп до търговския регистър.