Добре дошли в миналото

Баща ми казваше, че човек цял живот се учи. Бях малък и не го разбирах. Пораснах и разбрах. От тогава не спирам да уча. Имам интереси, и малко или много обогатявам знанията си.

В последно време обаче, наблюдавам сред по-младите една незаинтересованост, липса на знания и интерес към заобикалящата ги среда. Предполагам, че причините са много и комплексни, а примери много, но основното е, че те имат друга ценностна система. Няма да навлизам в подробности, защото много е изписано по въпроса.

В блог сферата много пъти сме дискутирали по темата, но в последния пост на bozho открих едно изречение, което много съвпада с моето мнение по въпроса :“ Честито ново средновековие“.

Тъжно, но факт! Слабата образованост, липсата на добро домашно възпитание и ниския икономически статус са предпоставка за социална неангажираност. Когато това се случва сред подрастващите, крайният ефект е възпроизводство на безразличие и агресия. За това  състояние вина има и държавата. Липсва желание за ред и сигурност.

При тази ситуация не бива да се учудваме, че случайте на проявена агресия на етническа и религиозна основа зачестяват. Държавните институции подминават с лека ръка тези прояви, а това само дава смелост сред извършителите. 

Разделението в държавата е факт, вече 20 години. Сини, червени, Левски, ЦСКА, роми, турци, селяни, „граждани“ християни, мюсюлмани и т.н. Лично  аз откривам генезиса на тези проблеми до голяма степен в образованието.  А то е ключово, за едно общество.

Много често съм чувал как толерантната ни нация е спасила българските еврей по времето на холокоста, но към днешна дата се чудя, дали сме готови отново на подобен акт? И тъй като съм подхванал темата, искам да направя един паралел между нас и тях, за отношението към хората, за мястото на държавата и гражданите в нея.

През 90-те години на миналият век, в Етиопия има междуособици, от които страдат някой местни племена с юдейско самосъзнание. Израелската държава изпраща самолети и ги спасява, като по този начин получава няколко хиляди необразовани и технологично изостанали граждани. Хора, които за първи път се сблъскват с електричество , а тоалетната чиния е идеален супник. Хора паднали от клона.

Повярвайте сравнението не е цинично, а отразява реалността. Ще попитате защо често давам пример с Израел? Отговора е, защото си заслужава. Страна без ресурси, наобиколена от враждебни съседи, успява не само да интегрира успешно тези хора, но и да ги образова.

За да завърши образованието си, всеки ученик е задължен да помогне на един етиопец в учението. Резултата? Той не закъснява,етиопците вече не са капсолована етническа група, децата им са вече доктори, адвокати, инженери и т.н.Те са интегрирани и създават блага, а не проблеми. 

За повечето хора, е ясно, че голяма част от иновациите и технологичните постижения се създават в Израел. А те са плод на едно единствено нещо - образование.

Това е челен опит, от който само можем да се поучим. И ако някой все още се пита, за какво му е да черпи опит от израелците, ще го помоля да се огледа. Сферите на професионална реализация, в които нашето образование е приложимо, са все по-малко. Процесите се автоматизират, но противно на човешките очаквания, че живота ще им стане по-лесен се получава точно обратното. Налага се хората да работят все повече, а възможностите и местата за това стават все по-малко.

Какво е решението? Каза но го Шимон Перес при посещението си преди година – инвестирайте в знание и технологии. Всичко друго означава само едно - честито ново средновековие!