сряда, 6 юли 2011 г.

Лабиринта на прехода

Любимите ми теми са митниците и НАП. Не за друго, а защото много са претенциите и хвалбите на всеки управляващ, но за последните 20 години реално нищо съществено не е, постигнато в тези две агенции. Да, имат софтуер (на НАП е под ДОС), кабелче между тях, но толкова. Веднага искам да кажа, че не смятам другите държавни структури за по-напреднали, но предвид важността им за фискалната политика и живота на хората, тези две са ми на сърцето.

Свидетели сме, как почти ежедневно ни заливат със статистики за хванати контрабандни стоки, разбити канали и какво ли още не. Реално обаче, нещата не са се променили много. Напротив! Контрабандата процъфтява, корупцията е широко разпространена и т.н. Забелязва се тенденция към връщане на „добрите“ стари практики от преди прехода, но с тази разлика, че бенефита от тях, е единствено в частна полза.

Ако до тук не става ясно за какво иде реч, ще поясня, става въпрос за корупция, монопол, тенденция в управлението и липса на компетентност. За да не разводнявам темата, ще се фокусирам в митниците. Причината? Тя е ясна, сутрешното изказване на Капон по телевизията.

И така, след 20 години преход, митниците са и остават едно от най-слабите звена в държавната администрация. От митниците се очаква да имат голяма събираемост, да недопускат опити за нелегален внос и да контролират акцизните стоки. На практика обаче това не се случва така, че доверието в тези институции да се повиши, а цифрите от бюджета само затвърждават това усещане. 

Част от проблемите 

Всъщност проблемите са много и надали ще успея да ги засегна всичките, но ще опитам, като започна със заплатата – 500 лв. след 10 години стаж?! Оставам го без коментар и продължавам по същество.

Според Капон, в Столична митница се обмитяват зеленчуци по занижени цени, което води до нелоялна конкуренция с българските производители. Първо, трябва да се внесе следното пояснение, служители от Столична митница обмитяват зеленчуците на тържището в Слатина, като това с;е нарича отдалечено работно място и лично аз смятам, че това е една добра практика. Второ, българската продукция, няма как да бъде неконкурентна на турската и македонската поради две причини – липсват транспортните разходи и вносните мита. Значи, причините за нелоялната конкуренция, трябва да се търсят малко по-надълбоко.

Тя е права, че занижените фактурни и транспортни разходи, могат да направят вносната продукция по-евтина, но лично аз смятам, че и родното производство може чувствително да поевтинее. Ако се отстранят спекулантите по веригата. Все пак, освен занижената стойност, има и други начини да се понижи себестойността на внасяната продукция. Как? Ами лесно, с намаляване на тонажа.

Ако един камион с домати, се декларира да речем на 20 т. нето продукция, то вносителя може да реализира икономия от такси в размер до 3000-4000 евро от недекларирана стока. Това става с помощта на кантарните бележки, издавани на граничните пунктове. Ако камионът е претоварен с 5 т. продукция (домати), то за нея няма да се платят мито=530 евро/тон и 20% ДДС върху него, транспортните разходи и фактурната стойност. 

Според нея, цените на които се внасят зеленчуците са фиктивни. Това не е тайна за никого, въпроса е, какво прави държавата? Ами най общо казано, администрацията рекетира бизнеса. Рекета обаче, е взаимно споделен. Какво имам предвид? Администрацията налага минимални цени, по които вносителите да обмитяват продукцията, а бизнеса от своя страна рекетира администрацията да няма изключения в това правило. За това, цените на които се обмитяват стоките на Слатина са абсолютно еднакви! Друг е въпроса, че това не е правилно. Защо? Защото всеки, който е закупил стока, под цените „обявени“ за минимални, но е обмитил зеленчука над фактурната си стойност, може да съди държавата, поради една единствена причина, това е административно ограничаване на свободния пазарен принцип. 

Минималните цени

Те са статукво или „гаранция“ за митническите служители, че никой няма да ги упрекне в корупция. Принципа е, натискай бизнеса да внася над минималните цени. Защо няма „големи“ вносители, които да осъдят държавата в такъв случай? Има, но са малко. Тъй като бизнеса не иска да си създава проблеми. Много лесно държавният апарат може да фалира една фирма. Достатъчно е да направят пълен физически контрол на стоката и тя да загуби търговската си стойност, докато се търкаля по плаца.

Друга причина да няма спечелени дела е, защото в по-голяма част от случаите, насрещна проверка в отправната държава (износител на продукцията), може да покаже по-висока продажна цена на стоката. Това последното обаче, претърпя изменение в годините, тъй като администрациите на съседните страни „толерират“ занижените износни цени и не съдействат бързо в предоставянето на обратна информация . Причината е – стимулират собствения си износ. Всичко това е резултат от минималните цени на внасяната продукция. 

Минималните цени не са наложени от външна организация, те са плод на административна грешка. Грешка, формирана от служителите, които проверяват в интернет цените на борсите и ги прилагат, когато открият най-подходящите – според техните критерии и разбирания. Минималните цени не са публикувани официално никъде, защото няма правно основание за това. И извода е, че държавата толерира рекета под формата на „по-висока“ събираемост. Проблема в случая е, че тя води след себе си по-високи продажни цени на местния пазар (въпреки укритите данъци), несъобразени с дохода на масовия потребител. Корупцията и монопола върху хранителните стоки, минават от входящият граничен пункт, през кантара, митницата, монополиста с няколко десетки фирми на борсата до данъчния – проверяващ сергията на пазара. В този порочен кръг всичко е ясно, разпределено и грешки почти не стават. 

Административни действия 

Когато говорим за физически контрол, трябва да имаме предвид встъплението – нищо не се е променило за последните 20 години! Процедурата при осъществяването на внос е следната - фирмата попълва декларация за внос, явява се пред митническите власти и чака обработката на документите. Митничарят разглеждащ документите, трябва да прецени няколко основни неща:
1. Има ли занижена фактурна стойност; 
2. Правилно ли е тарифирана стоката по номенклатурата на ТАРИК; 
3. Реални ли са транспортните разходи; 
4. Налага ли се проверка на стоката от други държавни органи, като ДВСК, РИОКОЗ,патентно ведомство и други; 
5. Трябва ли да сложи фирмата в рисков профил; 
6. Да провери дали декларираните кг. и фактурна стойност отговарят на данните на износителя; 
7. Той или негови колеги да извършат физически контрол ; 
8. Да обработи документите;
9. Да провери постъпленията от мита и ДДС в бюджета 
10. И не на последно място да съблюдава вътрешните административни актове. 

В цялата редица от задължения, служителят е пенкилер, демек разбира от всичко, а това е предпоставка за допускане на грешки. Другия проблем е, че той упражнява едновременно документален и физически контрол. С други думи, в него са ножа и сиренето, а това е предпоставка за възникване на корупционни практики, дори ако негов колега изпълнява едно от двете задължения. Възможността, всеки да представи стоката пред митническите власти, и да я освободи за свободно потребление в рамките на няколко часа, също е предпоставка за корупция и раздуване на административния щат.

Официално всяко едно ръководство на приходната агенция се БОРИ с корупцията и нелегалният внос, а ако погледнете „стратегията“ на Агенция Митници, ще откриете, че единствената и мисия е да подпомага бизнеса, което си остава едно добро пожелание – забутано под тоновете безсмислена административна документация. На практика успехите им се дължат на сигнали от засегнати страни, които поради една или друга финансова причина натопяват по-алчните служители, а по презумция - бизнеса е виновен, до доказване на противното. 

Как е по света? 

Почти същото, но все пак различно. В държавите с голям обем на внос от трети страни – Холандия, Белгия и Германия, вносителя не се среща с митническите служители, освен ако не желае да прекара седмица в чакане пред митницата. Там се използват опростени процедури от специализирани за целта фирми, които в края на отчетния период плащат задълженията в държавата. Така да се каже, те са гарант за събираемостта. Контрола е строг и независим. Митницата има въведени рискови профили в своята електронна система и проверява определени фирми, стоки, дестинации, а софтуера решава- кой/къде попада. Физическия контрол се осъществява върху конкретно проверяваната стока, а не се разтоварва целият камион. Не се занимават с арести и други неспеци 92;ични за администрацията дейности.

Но! Има едно голямо НО - там има силен последваш контрол. В който са ангажирани много повече служители, отколкото във всяко друго звено на администрацията. В последващият контрол има тесни специалисти за всяка област на икономиката, и ако има нещо нередно те го констатират своевременно. Освен това, там бизнеса е партньор, който съблюдава повече от митническия служител, защото не желае да загуби лиценза си или да плаща чужди задължения. В крайна сметка там има правила, които се спазват, а това безспорно генерира ефективни резултати. 

Бъдещето 

То не е много розово за следващите управляващи (които да са те). Репресивната администрация, голямата задлъжнялост, малкия пазар и непроменените с десетилетия корупционни практики, ще бъдат предпоставка страната да загуби част от сегашните постъпления от мито. По-точно половината (около 50 млн.лв.).

Както казах по-горе, в ЕС се въвеждат опростени процедури, а от 2013г. те ще станат възможни на територията на целия съюз. Или казано на разбираем език, читавите фирми ще започнат да „изнасят“ вноса в страни от ЕС, в които няма да се налага да защитават доставните цени и да спазват минималните такива - „обявени“ от администрация.

Ако някой смята, че това е мираж от бъдещето, то той много греши. Дори в момента много фирми обмитяват своята стока било в Констанца, било в Солун, Ротердам или Хамбург – безпроблемно! Процедурата се нарича фискален представител. Последния събира митото от вносителя и го плаща в съответната държава, където е осъществен вноса. Стоката е свободна за движение в ЕС (не е под митнически контрол), а единственото задължение на вносителя е, да си начисли родното ДДС.

Дотук мисля, че картината е ясна. Бюджетния дефицит ще се увеличава и ако погледнем статистиката, ще се установим, че планираните приходи от мито спадат планирано спрямо предходната 2010г. с 19 млн.лв. Защо ли? Защото системата е репресивна и корумпирана.

Репресивният апарат е характерен за едни други времена, а когато той не се прилага върху определени фирми, се приема, че е целенасочен към техните конкуренти. Неслучайно не влезнахме в Шенген, мисля, че причините са ясни, пристанище Варна и Капитан Андреево са отворени врати за всякаква контрабанда, но недай си боже някоя читава фирма да мине без да си плати. Тогава никой не може да и помогне. Е, в такъв случай кой е луд да махне граничния контрол и тези стоки свободно да циркулират из ЕС?

Кой има вина?

Всички правителства от последните 20 години. Проблема е, че последното управление прави всичко възможно да унищожи и малкото читави фирми на пазара. Красноречив пример в това отношение са производителите и вносители на цигари. Техния пазарен дял е спаднал с 40 % за последните две години от управлението на ГЕРБ. Увеличаването на фиктивния износ на горива, също е достижение на парламентарното мнозинство. И както повторих няколко пъти, това създава корупция от една страна, от друга недоверие в европейските ни партньори, а в крайна сметка води до санкции.

Постоянно увеличаващата се диспропорция между изпреварващия темп на разходите и забавянето в приходите, рано или късно ще доведе до дефицит по консолидирания бюджет, а нагледния пример за последствията от това действие е под носа ни (малко по на юг от Петрич).

Фокусирайки се върху приходите от митническата администрация не може да подминем дефицита между планираните приходи и реално постъпилите. Ако събираемостта се запази в същите средно месечни рамки, то за 2011 г. постъпленията от акциз в бюджета ще бъдат с 465 млн.лв. (12,2%) по-малко от планираните. Кой има вина? Костов, царя или Станишев?

Какво може да се направи? 

Много може да се направи, като начало е добре, да се въведат добрите европейски практики - от държавите, които успешно ги прилагат. Но въвеждането, без строг контрол и диалог с бизнеса, е начинание - обречено на провал още в зародиш.

4 коментара:

  1. Подрави за поста! Аргументиран и в голяма степен изчерпателен :)
    Не съм оптимист обаче по въвеждането на „добрите европейски практики“. Георги Димитров беше казал, че за 15-20 години ще напрвим това, което другите страни са направили за 100. Видя се, че не става. Не стана за 45 години, не стана и за още 20 след това. Добрите европейски практики са в резултат от няколко вековно развитие. Хората са имали същите проблеми, но много по-отдавна, и с развитието на икономиката и политиката са ги усъвършенствали до сегашното състояние. Преди много години, когато се пишеше Търговския закон, подхода бе подобен - ще вземем най-доброто от германския, френския, белгийския закон и ще скалъпим нашия. Не стана и за това сега резултата е такъв. И това се отнася не само за този закон. Мисля, че всяко общество трябва да израстне, да преживее проблемите си. Добре е да се знае как са ги решили някъде, но при приложението трябва много да се внимава и главното е съобразяване със специфичните особености на държавата като цяло. Това е и една от причините за липсата на бъдеще пред Европейския съюз, според мен. Той вече трещи по всички шевове, защото в него бяха събрани държави с много различна икономика, политика, социални практики и т.н., и т.н. България трябва да има обмислена и консенсусна вътрешна и външна политика, съобразена не с някакви филии и фобии, а с конкретната геополитическа обстановка и състоянието на държавата. За съжаление, за тази работа трябват умни и подготвени хора и политици :), каквито не виждам. С измекяри не става...

    ОтговорИзтриване
  2. Емо, поздравления и от мен! За съжаление, не вярвам да има промени. Отвън виждам само нещата на повърхността, но има нещо,с което мисля,че трябва да се започне. Винаги ръководството на минтиците се избира от средите на самите митничари, а това според мен води до замвисимости. дори човекът да е идеално честен, познанствата и общата работа често пречат да се взимат адекватни решения.

    ОтговорИзтриване
  3. Браво, Емо! Това е нещо сериозно, което си направил! Виждам, че и наборът, като специалист се е вдъхновил:)

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря ви!

    Славунчо, за практиките искам да кажа, че когато са наложени от Брюксел работят, дори в някой случай по-добре от Италия и Испания. Но за другото си много прав, ако позволиш ще си направя следната шега- не сме били 500 години под турско робство, позволили са ни 500 години да мързелуваме :) А, ако ни оставят малко без надзор, като нищо и ЕС ще катурнем :)

    Владо, прав си има зависимости, а според мен и доста обремененост, кръстосани взаимоотношения. Проблема е, че когато вземат човек извън системата той е некомпетентен. В такъв случай, последния пише смехории по докладите, а после се оправдава т.е. той няма поглед и визия за развитие, промени и т.н.

    Кръстю, вдъхновил се, а причината според мен е, че проблемите са му до болка познати.

    Пропуснах да напиша нещо, а то е, че администрацията най-лесно може да се сравни с лафа "царя дава, пъдаря не дава".
    Началниците играят ролята на доброто ченге, но не взимат отношение (за да не ги обвинят в протекционизъм), а редовите играят ролята на лоm6;ото ченге.

    ОтговорИзтриване