събота, 23 юли 2011 г.

Общества


Трагедия. Само така мога да характеризирам случващото се в Норвегия. 84 убити (до момента), мощна експлозия в центъра и хаос сред една от най-спокойните държави в света.

Не мога да коментирам подбудите и мотивацията на извършителя(те), защото все още няма официална информация по въпроса. До момента е известно, че зад двата терористични акта стои един и същи човек. Може би, но на мен ми се струва, че сам човек, без помощ трудно може да постигне подобен резултат.Но помислете, ако е бил само един извършител, представете си какво биха постигнали 10 или 100 имащи същата мотивация и възможности?

Слушах пресконференцията на премиера на Норвегия, вече има   заподозрян. Разследването продължава и сигурно ще разкрие извършителя(те). Но както каза Джон Лот-международен анализатор, остава въпроса, какво е мотивирало извършването на подобно престъпление?

Причината да коментирам трагедията е, че възниква въпроса-живеем ли сигурно? А отговора е, определено не. В световен мащаб се случват много неприятни неща. Глад, мизерия, суша, природни бедствия, растящи цени на храните, бунтове, протести, тоталитарен произвол, държави се изправят една срещу друга, а от някой места липсва информация за случващото се.
Къде сме ние? Ние сме на кръстопът. Политическите амбиции, доказаха, че има хора готови да посегнат на най-голямото постижение на българския народ за последните 135 години – етническия мир.

Случката пред джамията, подпалването на синагогата, постоянно наслагваното междуетническо напрежение от определени политици, могат да доведат до нещо много страшно. Неразкриването и липсата на осъдителни присъди за битови престъпления, е предпоставка за тяхното увеличаване. Като добавим и родния експлозивен политически пиар, получаваме един смъртоносен коктейл.

И ако убийството в Борисовата градина е тест за българската полиция и съдебна система, то случката пред джамията, е тест за цялото общество. Казвам тест, защото такъв вид провокации не са случайни. Те имат определена цел и гонят някакъв краен резултат.

Живеем в един изключително нестабилен регион, наситен с множество и различни интереси. Всяка една държава се стреми да оказва въздействие върху околните. А нашата се намира в окото на урагана. Какво е бъдещето? Незнам, но го усещам като изключително несигурно. А усещането за несигурност, е предпоставка за капсоловане на отделни групи от обществото.

5 коментара:

  1. И аз не зная, Емо. Всички само се надяваме да ни отмине. Зависи и от нас и мисля,че в по-голямата си част успяваме да запазим човешкото в себе си и да реагираме адекватно. Много хора, определят това, като бездушие, но мисля че не са прави.

    ОтговорИзтриване
  2. Пълно безумие!
    Никога сякаш няма да мога да разбера подбудите
    в такива случаи!
    Лошото е, че сякаш въздухът е нажежен от
    желанието за безумни постъпки!

    ОтговорИзтриване
  3. Владо, тъпо е да го кажа, но мисля, че ще изпием горчилката до край. Опитвам се да бъда човек, но виждам, че нормалните са пред изчезване, също като динозаврите.

    Дани,много хубаво определение. Да се надяваме, че никой няма да драсне клечката.

    ОтговорИзтриване
  4. Така и не разбрах точно какви са подбудите...Но ако ти е писнало от всичко - това ли е начинът?!?

    ОтговорИзтриване
  5. Никога няма да разберем истинските подбуди.

    ОтговорИзтриване