понеделник, 28 ноември 2011 г.

По пистата


Една от разликите между комунизма и капитализма, беше че първата система работеше планово. За една петилетка трябваше да се произведе двойно повече и по този начин се отчиташе ръст. Капитализма беше издигнал в култ свободното предприемачество и възможността всеки да произвежда и продава. Комунизма изключваше свободната инициатива. Това бяха част от идеологическите „разлики“ между двете системи. Сега ще спомена приликите. Няма система която да не работи по някакъв план. Няма система, която да работи ефективно, ако  индивида не е заинтересован (под някаква форма) от крайния резултат. Днес мога да кажа едно - глобализацията убива предприемачеството, а планирането задминава две-три петилетки. За да съм максимално искрен, ще отбележа, че последното е меродавно, когато пазарите вървят нагоре.
До преди пет години не съм си представял, че ще стигна до следната констатация: капитализма е двойно по неефективен! За първи път се замислих преди много време, но наскоро, след разговор с един от бившите директори на БГ Балкан затвърдих това усещане. Човека има доста голям опит в областта на транспорта и мисля, че си заслужава да пресъздам част от разговора, като не се ангажирам с достоверността на данните, защото не съм сигурен дали те могат да бъдат реално проверени, но мисля, че има върху какво да се замислим.
От 1982 до 1987 в БГА работят около 13 000 човека*, в т.ч. всички дружества, които до 1997 се отделят като самостоятелни юридически лица. До този момент дружеството е на ръба на оцеляването, независимо от големия трафик на карго и пътници, генериран по линия на СИВ и „братските“ социалистически страни. Проблемите на авиокомпанията идват по четири основни направления:
-          Първо заради големия брой безсмислени партийни назначения, в т.ч. и такива от страна разузнаване, вътрешно министерство и т.н.
-          Второ, множество безотчетни  пътувания и привилегии на държавния апарат.
-          Трето, до натрупването на значителни загуби, липсва пазарен механизъм, за определяне на цената на билетите. 
-          Четвърто, кражби от страна на служителите в компанията.
Толкова за комунизма. Няма да навлизам в темата за типичните „демократични“ практики, чрез които всяко правителство в последните 22 години ощетява фирмата, не това е темата. Смятам да спра с разказа до тук. Ще споделя само изводите до които стигам:
30 години по късно и 15 след фалита на предприятието, в него работят около 20 000** души. Повечето летища са отделни дружества и някой централизирани през комунизма длъжности се дублират в новите структури. А трафика на компанията е почти същият. Тук най-вероятно ще бъда упрекнат, че не отчитам увеличения брой туристи, които посещават страната през последните 10 години. Напротив! Отчитам го, но този трафик не е на БГА Балкан. Той е на няколко компании извършващи чартърни полети.  
Независимо от „смяната“  на системата, назначенията пак са политически, кадрово необосновани и неефективни. Зад всяко политическо или роднинско назначение, стои друго такова, което трябва да върши работата на парашутистите. Ще дам пример с РВД. Щата там е толкова раздут, че сигурно зад всеки диспечер стои по един чистач, администратор или счетоводител. Подобно е състоянието и в другите структури на бившата авиокомпания. Резултата? Относително високи общи разходи за ФРЗ, ниска ефективност на персонала, раздут щат и стремеж на служителите към корупционни сделки чрез обществени поръчки.
Все по-често се случват грешки, породени от некомпетентност, което е характерно за парашутните назначения. Цецка и компания не излетяха за Индия! Това е един пресен случай, за който се вдигна много шум, и е показателен за организираният хаос, който цари там.  Открит ли е виновника? Наказан и е? Аз поне не съм чул. Няма как  да накажеш някой, който си назначил да дреме във ВИП-а. Все пак там са назначени роднина – милиционер-роднина…
Но както и да е, темата е друга. Моят „извод“ за „пазарната“ ефективност се крепи на идеята, че за една и съща работа (там където автоматизацията не е навлязла) сега са ангажирани почти двойно повече хора всравнение с преди. Това, разбира се има своята цена, която обществото под една или друга форма плаща. Така е с повечето неща у нас. За това не бива да се чудим, защо храната, лекарствата и услугите са на двойна цена в сравнение с останалите страни от ЕС.  

*цифрата е приблизителна
**цифрата е приблизителна

неделя, 20 ноември 2011 г.

Революции


Не знам къде е по страшно на площад Tahrir или в Сирия? Това което се случва там, е близко да гражданска война. Липсва само оръжието. Който видял пирамидите – видял!

събота, 19 ноември 2011 г.

Административен гамбит


Преди години чух една история по повод готовността ни за влизане в ЕС. 
От Брюксел изпращат представител да оцени възможността за електронно деклариране при внос на стоки в Българя. Системата не работи, но администрацията измисля начин да демонстрира точно обратното. Човека се връща и докладва - всичко работи!
Няколко месеца по-късно се оказва, че не работи. Появяват се опашки от камиони, а на родната администрация и отнема 2 месеца (не знам колко пари) за да оправи   проблема.
Така беше преди присъединяването, така си остана и след това.
Наскоро правителството обяви, че ще въведе електронно правителство … до няколко месеца. Не, че съм песимист, но откровено не вярвам искрено в крайния резултат. Когато казвам резултат, имам предвид, че нововъведението наистина ще работи, както в останалите страни от ЕС. За да има действаща единна електронна система, от която администрацията да има реална полза, е необходим комплексен софтуер. Такъв в момента липсва. Има всякакви системи, от такива под ДОС до…едно кабелче, дето щеше да спре контрабандата.
Още преди две години писах в блога, че финансовия министър не знае какво прави и сравнително точно познах какво ще се случи в следствие на системните му грешки. В последно време обаче мисля точно обратното, финансовия знае много точно какво да прави. Прави едно ГОЛЯМО нищо.  
Както всички знаят, трябваше да влезнем в Шенген, не ни пуснаха не защото имаше неизмазана сграда, а защото покрай нея минават контрабандни стоки. Най-вероятно щяха да ни пуснат, ако нивото на контрабандата беше „приемливо“ за останалите страни членки. Но то не е. Ще перифразирам Доктор – хонорис кауза, като кажа че проблема  е, фифти фифти – фърст тайм уин 50% ет хоум, секонд парт уин 50% фром ЕС блек маркет. Който разбрал – разбрал! Ние няма да бъдем част от Шенген, докато правителството покровителства по-тъмната половина от 100-те %.
За да не храним празни надежди и въпреки нестабилността на ЕС в кризата, днес Джовани Кеслер ни го каза в прав текст: „Кеслер посочи, че голяма част от разследванията са по сигнали за контрабанда на цигари и за злоупотреба при финансирани от ЕС земеделски проекти“   
Но само в това ли се коренят проблемите? Естествено, че не. ОЛАФ не са просто наблюдател на каналите за внос на цигари, те следят и всички останали престъпления на територията на общността. Особени усиля влагат в разследването на прането на пари и точенето на ДДС.
Ако забелязвате, в последните две години по телевизията се режат множество ленти. Част от тях са в енергетиката и ако си мислите, че са за ваше добро или пък са част от светлото бъдеще на зелената енергия, изчакайте да получите сметката си за тока след година и половина.
Държавата даде разрешение да бъдат застроени над 2000 МW възобновяеми източници на ел. енергия за една година. Което си е жива подигравка, защото това означава (при сегашната производителност на възобновяемите източници) да застроим ¼ (казвам го без да го смятам точно) от територията на страната с тях. Фирмите изготвят проекти до 3 МW и започват да строят слънчеви панели по полята. Защо до 3 МW? Защото ако произвеждат повече, трябва да го продават на НЕК. По-малките производители могат да се договарят с ЕОН, ЧЕЗ и т.н. Къде е далаверата? Ами в бъдещото задължение формирано от изкупната цена на тока и самите панели – идват от Китай. Фирмите си възстановяват дължимото ДДС, а гражданите  плащат зелената енергия на по-високи цени.
В цялата работа има едни пари и те пораждат интереса и активизирането на пазара. Кой финансира енергийния бум? Естествено китайците, но те не са склонни да плащат местните данъци, а само да продават готова продукция. И ще направят всичко възможно да си възстановят платените косвени данъци, но това действие си има цена, бенефита от която влиза в нечии джоб.  
Лично за мен цялото фиаско е нескопосана сделка с лоши бъдещи последствия.
Първо, държавата не печели от построяването на този парк на възобновяеми енергоизточници, защото не получава в бюджета преки ефективни постъпления от данъци и такси, също така не стимулира местни разработки и производства, които биха намалили ефективно % на безработица.
Второ, след година и половина, сметките за електроенергия за бита ще се увеличат чувствително. От това пряко ще бъдат засегнати както гражданите, така и някой производства, употребяващи по-големи количества електроенергия. Продукцията на местните производители ще стане неконкурентно способна спрямо сходните производства в съседни страни.
Трето, високите цени на тока, ще доведат до спад в потреблението. Ще се генерират излишъци, които трябва да се пласират някъде, но на конкурентна пазарна цена. Или казано по друг начин, ние ще плащаме разликата за евтиния ток, който продаваме на Турция, Сърбия и Гърция.
Днес премиера говореше за някакви иновации. Не мислех да намесвам БАН, но съм сигурен, че срещу подходящо стимулиране, там има хора, които могат да изобретят много по-конкурентни възобновяеми източници на ел. енергия. Сигурен съм, че биха се намерили и родни фирми, които да отворят работни места и да произвеждат, както за родните, така и за други европейски проекти.
Проблема ни , че както винаги през последните 100 години, ние се продаваме на други държави, за съжаление – евтино, глупаво и за лична полза! Осигуряваме заплата на китаеца, а за българина се гарантира пълна мизерия.
Ако и сега не е ясна картината, ще го кажа така, за 100 млн.лв. далавера, българите се обричат на финансов геноцид, а „икономиката“ на продължителна рецесия за следващите 20 години. И ако си мислите, че следващите ще ни оправят, много се лъжете! За тях ще остане само онова НИЩО, което сегашното управление им остави.

понеделник, 14 ноември 2011 г.

Пазарни настроения


Бунтът на длъжниците

Обама: Европа има капацитета да се справи с дълговата криза

Меркел: Десетилетие ще е нужно на Европа, за да се възстанови от кризата

Премиерът на Франция: Бюджетът за 2012 г. е като този от 1945 г.

Бивш зам.-президент на ЕЦБ е най-вероятният бъдещ премиер на Гърция

Ще доведе ли краят на една щура гръцка седмица до края на династията Папандреу

Франция повишава данъци и реже допълнително разходи

Берлускони прави пореден опит да спаси правителството си

Рен: Крайно необходимо е Италия да се придържа към финансовите цели

Saxo Bank: ЕС продължава да отсрочва проблемите, без да ги решава

Италия заема от пазара на най-високата цена откакто има евро

Еврогрупата иска писмени гаранции от Гърция за сделката с кредиторите

Страните извън еврозоната настояват за бързи действия срещу дълговата криза

Хаос, драма и криза са гръцки думи. Както и катарзис*

Пазарите са позитивно настроени към вота в Италия

Берлускони остана без мнозинство в парламента

Кристин Лагард: "Световната икономика рискува да навлезе в изгубено десетилетие"

Доходността по италианските дългови книжа прескочи прага от 7%

Чехия: И страните извън еврозоната трябва да присъстват на срещите за еврото

Меркел: Вече никой не може сам да решава за референдум в еврозоната

Берлин и Париж мислят за миниеврозона и конфедерация ЕС

Барозу: Всички страни от ЕС трябва да приемат еврото

Ван Ромпой: ЕС е решен да гарантира стабилността на еврозоната

Лагард призова за повече политическа яснота в Италия

Партията на Меркел обмисля варианти за излизане от еврозоната

Безработицата в Гърция продължава да расте

Лукас Пападимос ще е новият премиер на Гърция

ЕЦБ иска да намали ролята си в кризата

Провалът на еврозоната ще бъде огромен геополитически шок

Брюксел постави ултиматум на Кипър заради икономиката на държавата

Франкфуртската група - новото Политбюро на еврото

Брюксел: Грешката на S&P за рейтинга на Франция е много сериозна

Берлускони се оттегли, Рим ликува и скандира "Клоун!"


Поне на мен горните линкове ми показват, че проблемите в Европа са много, всеки дърпа към своята черга, а общото решение се отлага някъде във времето. Показват и колко сме далече от светлото бъдеще. Не само ние, но и останалите.
 В последно време (най-пресния пример е от август) финансовите пазари реагират на определени решения. Например решението на Обама да кредитира бюджета на САЩ още няколко години. Пазара реагира. Гръцкият дълг също предизвика сътресения на пазара, особено след решението на Папандреу за референдум. Берлускони просто си тръгна, изритан пак от пазара. На Саркози му пари под краката, защото повечето гръцки облигации са закупени от френски банки. На Меркел и е трудно, защото при срив на еврото ще трябва да търгува с долари. На китайците им е неприятно защото трябва да стимулират европейското потребление, ако искат да запазят работните места и растежа. На фона на срутващата се Европа, рейтинговите агенции свалят доверието, а кредитните вдигат лихвите и правителствата си отиват. Въпроса според мен е, до кога така?
Този въпрос е много обширен и ако бъде разглеждан аналитично, ще отнеме много време докато стигнем до конкретния отговор. Да приемем, че капитала има различни интереси. Да погледнем как се развиват страните в последните 100-200 години и да открием как се движат парите и пазарите. Парите са там, където има бърза лихвидност от тях. Дот ком кризата през 1997г. беше просто едно предупреждение, както към инвеститорите, така и към предприемачите. Но дали някой взе мерки? Според мен не. Дори някой ограничения и държавни механизми за контрол отпаднаха, банковия сектор в САЩ е достатъчен пример за това. Строителния бум и последвалия го срив. Както се казва, който продал-продал, който купил-честито!
И все пак, защо Европа допусна кредита да доминира? Отговора е пак заради пазара. Парите, били те на родни олигарси или на чужди такива търсят печалба, а правителствата нови мандати. Комбинацията е убийствена.
Не искам да изглеждам песимист, но ще мине много време преди нещата в Европа да се нормализират. С ясното съзнание, че потъващият кораб трябва да бъде спасен, страните от ЕС въвеждат спасителни мерки, които ще доведат до бюджетни съкращения. Първоначално Франция обяви съкращения в размер на 7 млрд. евро, Италия също, но дали това е достатъчно. Кого ще засегнат тези мерки, и как те ще се отразят на покупателната способност на хората в бъдеще? Върху добива, производството и транспорта. Нашата действителност не е по цветуща. Политиката на настоящето правителство е рестриктивна, както по отношение на фирмите, така към бюджетната сфера. Проблема е, че властта не насочва рестрикциите към всички бюджетни сфери, а само към социалните. До година може да се окаже, че няма пари за пенсии, да не говорим за тяхното увеличаване.  Бизнеса замира с темповете, с които нарастваше през 2006-2007г. Държавната собственост намалява, а задълженията на страната към ЕС се увеличават (евро+). Какво остава на правителството , освен да вземе заем? Кой ще плаща всичко това? Естествено ние.   
В този пост просто споделям мисли, без всякакви претенции. Всеки  сам си прави заключенията за света и бъдещето, на база информацията която получава и смята за важна. Повечето хора мислят, че всеки индивидуално трябва да намери изход от ситуацията, без да пречи на останалите. Затварянето в себе си и отказа от обществен дебат са характерни за едни други времена, но какво да се прави, това е генетично заложен рефлекс при нас. Тези настроения са характерни за нас и до някъде и аз се изкушавам да ги възприема, но за да има успех едно общество, то трябва да направи вътрешна консолидация и да си
постави обща цел.  Само тогава нашият начин на живот ще се промени към по-добро в бъдеще.