понеделник, 14 ноември 2011 г.

Пазарни настроения


Бунтът на длъжниците

Обама: Европа има капацитета да се справи с дълговата криза

Меркел: Десетилетие ще е нужно на Европа, за да се възстанови от кризата

Премиерът на Франция: Бюджетът за 2012 г. е като този от 1945 г.

Бивш зам.-президент на ЕЦБ е най-вероятният бъдещ премиер на Гърция

Ще доведе ли краят на една щура гръцка седмица до края на династията Папандреу

Франция повишава данъци и реже допълнително разходи

Берлускони прави пореден опит да спаси правителството си

Рен: Крайно необходимо е Италия да се придържа към финансовите цели

Saxo Bank: ЕС продължава да отсрочва проблемите, без да ги решава

Италия заема от пазара на най-високата цена откакто има евро

Еврогрупата иска писмени гаранции от Гърция за сделката с кредиторите

Страните извън еврозоната настояват за бързи действия срещу дълговата криза

Хаос, драма и криза са гръцки думи. Както и катарзис*

Пазарите са позитивно настроени към вота в Италия

Берлускони остана без мнозинство в парламента

Кристин Лагард: "Световната икономика рискува да навлезе в изгубено десетилетие"

Доходността по италианските дългови книжа прескочи прага от 7%

Чехия: И страните извън еврозоната трябва да присъстват на срещите за еврото

Меркел: Вече никой не може сам да решава за референдум в еврозоната

Берлин и Париж мислят за миниеврозона и конфедерация ЕС

Барозу: Всички страни от ЕС трябва да приемат еврото

Ван Ромпой: ЕС е решен да гарантира стабилността на еврозоната

Лагард призова за повече политическа яснота в Италия

Партията на Меркел обмисля варианти за излизане от еврозоната

Безработицата в Гърция продължава да расте

Лукас Пападимос ще е новият премиер на Гърция

ЕЦБ иска да намали ролята си в кризата

Провалът на еврозоната ще бъде огромен геополитически шок

Брюксел постави ултиматум на Кипър заради икономиката на държавата

Франкфуртската група - новото Политбюро на еврото

Брюксел: Грешката на S&P за рейтинга на Франция е много сериозна

Берлускони се оттегли, Рим ликува и скандира "Клоун!"


Поне на мен горните линкове ми показват, че проблемите в Европа са много, всеки дърпа към своята черга, а общото решение се отлага някъде във времето. Показват и колко сме далече от светлото бъдеще. Не само ние, но и останалите.
 В последно време (най-пресния пример е от август) финансовите пазари реагират на определени решения. Например решението на Обама да кредитира бюджета на САЩ още няколко години. Пазара реагира. Гръцкият дълг също предизвика сътресения на пазара, особено след решението на Папандреу за референдум. Берлускони просто си тръгна, изритан пак от пазара. На Саркози му пари под краката, защото повечето гръцки облигации са закупени от френски банки. На Меркел и е трудно, защото при срив на еврото ще трябва да търгува с долари. На китайците им е неприятно защото трябва да стимулират европейското потребление, ако искат да запазят работните места и растежа. На фона на срутващата се Европа, рейтинговите агенции свалят доверието, а кредитните вдигат лихвите и правителствата си отиват. Въпроса според мен е, до кога така?
Този въпрос е много обширен и ако бъде разглеждан аналитично, ще отнеме много време докато стигнем до конкретния отговор. Да приемем, че капитала има различни интереси. Да погледнем как се развиват страните в последните 100-200 години и да открием как се движат парите и пазарите. Парите са там, където има бърза лихвидност от тях. Дот ком кризата през 1997г. беше просто едно предупреждение, както към инвеститорите, така и към предприемачите. Но дали някой взе мерки? Според мен не. Дори някой ограничения и държавни механизми за контрол отпаднаха, банковия сектор в САЩ е достатъчен пример за това. Строителния бум и последвалия го срив. Както се казва, който продал-продал, който купил-честито!
И все пак, защо Европа допусна кредита да доминира? Отговора е пак заради пазара. Парите, били те на родни олигарси или на чужди такива търсят печалба, а правителствата нови мандати. Комбинацията е убийствена.
Не искам да изглеждам песимист, но ще мине много време преди нещата в Европа да се нормализират. С ясното съзнание, че потъващият кораб трябва да бъде спасен, страните от ЕС въвеждат спасителни мерки, които ще доведат до бюджетни съкращения. Първоначално Франция обяви съкращения в размер на 7 млрд. евро, Италия също, но дали това е достатъчно. Кого ще засегнат тези мерки, и как те ще се отразят на покупателната способност на хората в бъдеще? Върху добива, производството и транспорта. Нашата действителност не е по цветуща. Политиката на настоящето правителство е рестриктивна, както по отношение на фирмите, така към бюджетната сфера. Проблема е, че властта не насочва рестрикциите към всички бюджетни сфери, а само към социалните. До година може да се окаже, че няма пари за пенсии, да не говорим за тяхното увеличаване.  Бизнеса замира с темповете, с които нарастваше през 2006-2007г. Държавната собственост намалява, а задълженията на страната към ЕС се увеличават (евро+). Какво остава на правителството , освен да вземе заем? Кой ще плаща всичко това? Естествено ние.   
В този пост просто споделям мисли, без всякакви претенции. Всеки  сам си прави заключенията за света и бъдещето, на база информацията която получава и смята за важна. Повечето хора мислят, че всеки индивидуално трябва да намери изход от ситуацията, без да пречи на останалите. Затварянето в себе си и отказа от обществен дебат са характерни за едни други времена, но какво да се прави, това е генетично заложен рефлекс при нас. Тези настроения са характерни за нас и до някъде и аз се изкушавам да ги възприема, но за да има успех едно общество, то трябва да направи вътрешна консолидация и да си
постави обща цел.  Само тогава нашият начин на живот ще се промени към по-добро в бъдеще.

2 коментара:

  1. Скоро четох едно мнение на проф. Клаус Зегберс - „Краят на политиката“, препечатано от сп. „Шпигел“ във в. „Сега“ (електронният). Тезата му, поне за мен, е интересна.
    Кризата, която е не само европейска и не само американска е и не само икономическа. Според мен преосмислянето на такива „класически“ и общоприети понятия като политика, икономика, общество и т.н. трябва да доведе до преструктурирането на познатите ни, но вече очевидно неработещи структури. Няма как, но май сме в ситуацията, когато управляващите не могат да управляват по старому... Да, лекичко намирисва на Ленин, но пък кой ни кара да правим революции?! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Мисля, че съм съгласен с него. За да има успех корпоративното управение, трябва да смени моркова с близалка, че на раята не и се работи. Нали помниш коня от фермата... колко му трябва на един човек? Едно-две обещания и нещо средно между Ленин и Яне :))

    ОтговорИзтриване