Административен гамбит

Преди години чух една история по повод готовността ни за влизане в ЕС. 

От Брюксел изпращат представител да оцени възможността за електронно деклариране при внос на стоки в Българя. Системата не работи, но администрацията измисля начин да демонстрира точно обратното. Човека се връща и докладва - всичко работи!

Няколко месеца по-късно се оказва, че не работи. Появяват се опашки от камиони, а на родната администрация и отнема 2 месеца (не знам колко пари) за да оправи   проблема.

Така беше преди присъединяването, така си остана и след това.

Наскоро правителството обяви, че ще въведе електронно правителство … до няколко месеца. Не, че съм песимист, но откровено не вярвам искрено в крайния резултат. Когато казвам резултат, имам предвид, че нововъведението наистина ще работи, както в останалите страни от ЕС. За да има действаща единна електронна система, от която администрацията да има реална полза, е необходим комплексен софтуер. Такъв в момента липсва. Има всякакви системи, от такива под ДОС до…едно кабелче, дето щеше да спре контрабандата.

Още преди две години писах в блога, че финансовия министър не знае какво прави и сравнително точно познах какво ще се случи в следствие на системните му грешки. В последно време обаче мисля точно обратното, финансовия знае много точно какво да прави. Прави едно ГОЛЯМО нищо.  

Както всички знаят, трябваше да влезнем в Шенген, не ни пуснаха не защото имаше неизмазана сграда, а защото покрай нея минават контрабандни стоки. Най-вероятно щяха да ни пуснат, ако нивото на контрабандата беше „приемливо“ за останалите страни членки. Но то не е. Ще перифразирам Доктор – хонорис кауза, като кажа че проблема  е, фифти фифти – фърст тайм уин 50% ет хоум, секонд парт уин 50% фром ЕС блек маркет. Който разбрал – разбрал! Ние няма да бъдем част от Шенген, докато правителството покровителства по-тъмната половина от 100-те %.

За да не храним празни надежди и въпреки нестабилността на ЕС в кризата, днес Джовани Кеслер ни го каза в прав текст: „Кеслер посочи, че голяма част от разследванията са по сигнали за контрабанда на цигари и за злоупотреба при финансирани от ЕС земеделски проекти“   

Но само в това ли се коренят проблемите? Естествено, че не. ОЛАФ не са просто наблюдател на каналите за внос на цигари, те следят и всички останали престъпления на територията на общността. Особени усиля влагат в разследването на прането на пари и точенето на ДДС.

Ако забелязвате, в последните две години по телевизията се режат множество ленти. Част от тях са в енергетиката и ако си мислите, че са за ваше добро или пък са част от светлото бъдеще на зелената енергия, изчакайте да получите сметката си за тока след година и половина.

Държавата даде разрешение да бъдат застроени над 2000 МW възобновяеми източници на ел. енергия за една година. Което си е жива подигравка, защото това означава (при сегашната производителност на възобновяемите източници) да застроим ¼ (казвам го без да го смятам точно) от територията на страната с тях. Фирмите изготвят проекти до 3 МW и започват да строят слънчеви панели по полята. Защо до 3 МW? Защото ако произвеждат повече, трябва да го продават на НЕК. По-малките производители могат да се договарят с ЕОН, ЧЕЗ и т.н. Къде е далаверата? Ами в бъдещото задължение формирано от изкупната цена на тока и самите панели – идват от Китай. Фирмите си възстановяват дължимото ДДС, а гражданите  плащат зелената енергия на по-високи цени.

В цялата работа има едни пари и те пораждат интереса и активизирането на пазара. Кой финансира енергийния бум? Естествено китайците, но те не са склонни да плащат местните данъци, а само да продават готова продукция. И ще направят всичко възможно да си възстановят платените косвени данъци, но това действие си има цена, бенефита от която влиза в нечии джоб.  

Лично за мен цялото фиаско е нескопосана сделка с лоши бъдещи последствия.

Първо, държавата не печели от построяването на този парк на възобновяеми енергоизточници, защото не получава в бюджета преки ефективни постъпления от данъци и такси, също така не стимулира местни разработки и производства, които биха намалили ефективно % на безработица.

Второ, след година и половина, сметките за електроенергия за бита ще се увеличат чувствително. От това пряко ще бъдат засегнати както гражданите, така и някой производства, употребяващи по-големи количества електроенергия. Продукцията на местните производители ще стане неконкурентно способна спрямо сходните производства в съседни страни.

Трето, високите цени на тока, ще доведат до спад в потреблението. Ще се генерират излишъци, които трябва да се пласират някъде, но на конкурентна пазарна цена. Или казано по друг начин, ние ще плащаме разликата за евтиния ток, който продаваме на Турция, Сърбия и Гърция.

Днес премиера говореше за някакви иновации. Не мислех да намесвам БАН, но съм сигурен, че срещу подходящо стимулиране, там има хора, които могат да изобретят много по-конкурентни възобновяеми източници на ел. енергия. Сигурен съм, че биха се намерили и родни фирми, които да отворят работни места и да произвеждат, както за родните, така и за други европейски проекти.

Проблема ни , че както винаги през последните 100 години, ние се продаваме на други държави, за съжаление – евтино, глупаво и за лична полза! Осигуряваме заплата на китаеца, а за българина се гарантира пълна мизерия.

Ако и сега не е ясна картината, ще го кажа така, за 100 млн.лв. далавера, българите се обричат на финансов геноцид, а „икономиката“ на продължителна рецесия за следващите 20 години. И ако си мислите, че следващите ще ни оправят, много се лъжете! За тях ще остане само онова НИЩО, което сегашното управление им остави.