неделя, 26 февруари 2012 г.

От Прометей до Петър


Електрификация + съветска власт = комунизъм! Спомняте ли си този постулат? Нещата не са се променили много, заменете съветска с руска/американска, а комунизъм с демокрация / глобализъм. Предполагам картината се изяснява.
В последните години все повече се говори за енергийна независимост, ВЕИ и т.н. Общо взето нещата у нас са опростени до три избора на зависимост:
-          Руска ядрена
-          Украински въглища и собствени находища
-          Американска газова  
Звучи много обезкуражаващо, но съдбата на малките нации е в ръцете на великите сили. Може би се питате, дали всъщност съдбата ни не е в ръцете на енергийните лобита? Като говорим за лобита, трябва да имаме предвид, че по време на НДСВ и тройната коалиция бяха сформирани силни такива, и те успяха да разпределят икономиката на приближени фирми с неизгодни за държавата (и хората) договори. В резултат на които много хора станаха богати. Не бива да се заблуждаваме за целта в сектора и на сегашното управление,  то неизменно следва принципите на предходните две. За това сметките растат.
Наскоро света осъзна, че ВЕИ не са алтернатива на традиционните източници на е. енергия. Защо? При  слънчевите панели технологията е еднаква при всички производители и до колкото знам живота на една соларна батерия е 32000 часа. Вторият проблем са полетата с фотосолари, които генерират високо ниво на радиация. Което, предвид цената за изработка, експлоатация и високата стойност на крайният продукт я прави нелогичен заместител на ядрената и фосилна енергетика.
Повечето ще кажат, въртим се в параграф 22 и трябва да изберем по-малкото зло от трите алтернативи, но аз винаги съм смятал, че за всяко нещо има алтернатива. Наскоро я видях, при това у нас. Какво точно видях? Алтернативен и екологично чист начин за добив на ел. енергия, при това почти безплатен. Технологията е разработена от българин, на когото умишлено няма да кажа името, защото интересите в енергийния сектор са за милиарди и никой няма интерес да загуби тези пари.
Важното е друго, въпреки политиката на рестрикция спрямо родната наука, у нас все още има хора с идеи и потенциал да променят света. Представете си само да бъдете енергийно независими, да не плащате за осветление и отопление, представете си свят без петрол и замърсяване. Не можете? А трябва!
С този пост казвам, че България разполага със собствени сили, с които може да излезе от кризата и зависимостта, просто трябва да следва своя път на развитие, а той минава през иновации и задоволяване на собствените ни нужди.
В заключение  ще добавя, че глобализацията е еквивалент на времето на тъмните векове, когато църквата е унищожавала всеки опит на хората да получат знания и технологии, различни от общоприетите.  Или казано по друг начин цивилизацията е в застой, колкото и да не ви се вярва. В днешно време църквата е заместена от корпорациите. Те купуват патенти и технологии и ги замразяват за да печелят собствените им производства. Всеки който застраши техният профит, е обречен на  съдбата на Прометей, но без съпътстващата го слава.

неделя, 19 февруари 2012 г.

И на вас да ви…


Случвало ли ви се е да посетите Париж? Ако отговора е да, то тогава най-вероятно сте посетили и Сакре Кьор. В подножието на църквата се събират групички безделници с произход от бившите френски колонии и по двама – трима наобикалят туристите. Тези групи ги има във всички големи европейски градове и целта им е една и съща-да ви продадат някакъв боклук за 10-15 евро, а ако успеят и да ви оберат. Няма да се спирам на начините по които мамят туристите, защото целта на поста ми е друга. Споменавам горното, защото то е аналогия, която ще направя с българските финансови и търговски фирми.
Клиент съм на една банка и имам задоволителни отношения (не говоря за условия) с нея. Преди време ми се наложи да си купя уред на кредит, но продавача искаше да си получава парите в Уникредит. Лошо няма. Мина половин година, в която аз си плащам навреме вноските и започнах да получавам СМС-и. „UCFin ви благодари, че сте лоялен клиент. Възползвайте се от специалното ни предложение в следващите седем дни и вземете заем, позвънете на тел:…“. СМС-те продължават няколко месеца със същото ала-бала, но аз не им обръщам внимание. До днес.
Днес отворих пощенската си кутия, където с изненада открих писмо от въпросната институция. В писмото имаше ВИП карта, с указание, че ако искам да получа заем до 50 000 лв. трябва само да се обадя по телефона. Няма условия за ползване на сумата. Лихвата не  е ясна, както и да го погледна офертата си е греда от всякъде. Къде всъщност е проблема, ще попитате? Ами, проблема е в телефонното обаждане. Знам как се получава кредит и колко документа се подписват за да получите дори и скромна сума. От къде на къде ще получавам заем само с едно телефонно обаждане? Замислих се какво би станало, ако някой недобросъвестен пощальон беше метнал писмото и то беше попаднало в ръцете на някой мошеник? Кой щеше да плаща тогава???
Сходно нещо се получи и с Виваком. Звънят да ми предложат по-добри условия-ниска месечна такса, безплатни разговори и т.н. Трябва само да потвърдя по телефона и до два дни ще получа договор…за 2 години. Попитах ги, дали мога със същата процедура да се откажа от услугите им - по телефона, и разговора приключи. Договора между нас също. И за двете фирми мога да кажа, че ме загубиха като клиент и надали някога ще променя мнението си.
В заключение искам да кажа, че нямам нищо против услугите по телефона, но само ако съм ги поискал аз! Иначе цялата работа прилича на скубането пред  Сакре Кьор .

събота, 11 февруари 2012 г.

STOP ACTA!































Герой


Прочетох поста на Нела и той ме насочи върху някой размисли. През изминалата седмица много се изписа за трагедията в с. Бисер. Много държавни мъже похарчиха хиляди левове  за да посетят епицентъра на събитието, от където да ни кажат – колко са загрижени и как ще помогнат на пострадалите. Малко от тях вникнаха в личната трагедия и загуба на пострадалите жители. Нормално се посочиха и виновни за бедствието и съвсем естествено няма задържани или обвинени. Вината се прехвърля и май само пострадалите още не са виновни. Отделен е въпроса, дали някой ще си понесе наказанието с цялата тежест на закона.
Но на фона на трагедията се появиха истории за героични постъпки на обикновени хора, които рязко контрастират с безсмислените телевизионни появи на страдащи и загрижени държавни мъже. Но думата ми беше за героите.
В нашата история има много герой. Обикновено те извършват своите подвизи самостоятелно или в компанията на сподвижници. Лично аз разграничавам три основни вида героизъм – срещу някаква форма на тирания, икономически героизъм (особено популярен през комунизма) и героизъм по време на бедствия. Случвало ми се е да окажа първа помощ, да помогна на хора в беса и смятам, че това е положително качество, което всеки един от нас трябва да притежава по условие. Знам, че повечето хора са помогнали на повече от един човек през живота си, и приемам това за част от задълженията на всеки един от нас.
Защо реших да пиша? Сетих се за една друга категория герой и за няколко истории, която са показателни за примера, който искам да дам.
Преди годни, влекача на една от цистерните доставяща гориво на самолетите се подпалва пред ГСМ-а на Летище София, поради високите летни температури.  Шофьора на цистерната побягва, оставяйки зад себе си горящата цистерна. На всички свидетели на инцидента им минава само една мисъл – апокалипсис! Ако цистерната избухне в близост до депото за керосин, може да се получи верижна реакция с непредвидими последствия не само за летището, но и за квартал Дружба. Бързата реакция на двама служители , които разскачат влекача и го отдалечават на безопасно разстояние спасява летището. Те са герой! Но го знаят само те! Началника им ги потупва по рамото и обещава премия. Случаят е забравен, предполагам никога не е и разследван.
Вторият случай пак е по време на комунизма. Самолет на Балкан извършва вътрешен полет, след проведен планов ремонт. С излитането, колесника на самолета пада на полосата. Пилота е уведомен и започва да кръжи над летището докато изразходва горивото. Приземяването на самолета е по корем , за щастие без жертви.  Пилота е герой и получава премия и държавна награда.
Третият случай е по време на възродителния процес. Тогава държавата сменя имената и депортира значителна част от турското малцинство. В този процес участват много „герой“, но нито един от тях не лежи за това в затвора.
Мога да дам десетки подобни примери,  но не това е  целта на поста ми. Въпроса е, можем ли да живеем без герой и геройства? Краткия отговор е – не! По-дългият не е еднозначен, но до някъде поставя под съмнение краткият. Какво имам предвид?
При първия случай, никой не е проверил, в какво техническо състояние  е бил влекача на цистерната, кой е направил обслужването му и т.н. Както се досещате механикът на камиона е бил човек на някой отговорен другар.  Разминал се е с порицание или нещо подобно. Сега пак е човек на отговорен другар  и пак „носи“ големи отговорности. Къде са героите? Няма ги сред нас!
По вторият случай, виновника е роднина на висш партиен функционер. Разминава му се подвеждането под отговорност, а към днешна дата е висш държавен ръководител в областта на транспорта. Къде е героя пилот? Не знам дали все още е сред нас.
Третия случай е показателен за героизма в нашето общество. Проблема при него е в осъзнаването на критерия за героизъм, а общественото отрезвяване идва след падането на режима. Участниците  моментално  спират  да парадират със съпричастността си в него, а наскоро признаха грешката си с декларация гласувана в парламента.  
Героична постъпка е да си признаеш грешките, но истинските герой са тези, които изобщо не ги допускат. Горко на нация, на която - героите са герой във всяко време!
С оглед на горното се замислих отново, възможно ли е да живеем без герой? Сигурно да, но само ако всеки си върши съвестно работата и приема задълженията си с необходимата сериозност и уважение.  
П.П. Може и да не съм прав с горното, но определено считам, че има разлика между „герой“ и Герой.



събота, 4 февруари 2012 г.

Окупирай Брюксел


Ако има нещо вечно на този свят, то не е подписа на един министър или ангажимента на едно правителство. Вечни са единствено стремежите. Стремежите на повечето хора към един свободен свят, и стремежите на една малка част от тях, да управляват мнозинството. Няма да се спирам на въпроса, колко струват тези стремежи на цялата цивилизация.

Тази седмица се случиха няколко неща, които напълно обрисуват горното твърдение. Общественото доверие беше изтъргувано тихомълком, задкулисно от хора, които имат намерение да останат в политиката и да продължат да управляват. Обществената реакция не закъсня и това предизвика редица защитни изказвания  от страна на управляващите. Първо се появи министъра отговорен за парафирането на споразумението, а после и други членове на кабинета. В един тон, като истинска Шехерезада започнаха да ни обясняват, че няма място за съмнение. Но дали наистина нямаме повод за притеснение?

Аз имам. Първо, разбрах че подписа на един министър е невидим. Започнах да се чудя, къде още го е положил, и дали все още стои под вече подписани документи?

Второ, стана ясно, че подписа положен върху споразумение нищо не означавал! Не знам дали управляващите осъзнават, но това изказване е такъв автогол, какъвто никой не бива да допуска. В нормалните страни подобно изказване означава политическа гибел. От една страна, то показва на света, че правителството не зачита международните договорености, от друга омаловажава пред обществото силата на постигнатите  споразумения. После се питаме, защо не ни искат в Шенген?!

Ако не беше трагична, ситуацията щеше да е комична. Без да драматизирам споразумението, ще споделя своето мнение за него. Текстовете на практика дават възможност на компетентните органи да проверяват, контролират и конфискуват всякакви носители на информация, авторски права и услуги. Това означава, те да получат неограничена власт, по отношение на всички физическите и юридически лица.

За да функционира това споразумение, е необходимо то да бъде управлявано. Управлението ще се осъществява от Комитет. А за да бъде той ефективен, сигурно ще има отговорници за всяка страна членка. Ето така се създават работни места за чиновници и монопол върху икономическата активност.  Комитета е върховния оран по това споразумение и на практика ще копира структурата и числеността на ООН. Основния проблем според мен е заровен в чл.36, ал.7 и 8:

Член 36
7.Независимо от разпоредбите на параграф 4, през първите пет години след влизането в сила на настоящото споразумение, решенията на Комитета за приемане или изменяне на правилата и процедурите се вземат с консенсус на страните и подписалите страни, които не са страни по настоящото споразумение.
8. След изтичане на периода, посочен в параграф 7, Комитетът може да приема или изменя правилата и процедурите с консенсус на страните по настоящото споразумение.

Това на практика означава, че след 5 години работа – Комитетът става  „независим“ от решенията на отделните държави, ако приеме дадено решение с консенсус! Над комитета няма инстанция, която да налага вето. Приетите решенията, няма да подлежат на дискусия, а ще влезнат в националното законодателство. Като имаме предвид как споразумението АСТА се появи на бял свят тихомълком – от нищото, можем да си представим как ще бъдат вземани решенията в бъдеще, и от кого.

5 години след приемането на споразумението, Комитета ще е натрупал достатъчно опит и информация за потребителите, за да превърне споразумението в нещо повече. Никой няма да може да им попречи. Тогава, сегашните управляващи ще бъдат (надявам се) част от по-лошата история на държавата, но споразумението ще действа с пълна сила. Приказките, че споразумението няма да се въведе в цялостния си вид, че няма да променяме националните текстове са просто шменти-капели!

От горния член може да се допусне следната хипотеза – корпорациите и носителите на авторски права, ще налагат промени, които Комитетът да приема, а държавите ще прилагат. Извода до който стигам е, че държавността ще се трансформира в корпоративност. Някога някой може да реши, че нямаме право да пием лимонада собствено производство, защото е придобил правата върху напитката. И ако това ви се прилича на безсмислен брътвеж, погледнете делата, които Епъл и Самсунг водят помежду си. Света е доказал, че безумието му е присъщо и обикновено ограниченията достигат до ненормални граници.

Текста на споразумението  предвижда то да влезне в сила при условията на следния член:

Член 40: Влизане в сила
Настоящото споразумение влиза в сила тридесет дни след датата на депозиране на шестия инструмент за ратификация, приемане или одобрение от страна на тези от подписалите страни, които са депозирали съответните си инструменти за ратификация, приемане или одобрение.
2. Настоящото споразумение влиза в сила за всяка от подписалите го страни, депозирали своя инструмент за ратификация, приемане или одобрение, след депозирането на шестия инструмент за ратификация, приемане или одобрение, тридесет дни след датата на депозиране от страна на тази подписала страна на съответния ѝ инструмент за ратификация, приемане или одобрение.

Присъединяването изглежда по-лесно, отколкото си мислим. Необходим е само да изминат 30 дни от датата на депозиране на шестия инструмент (каквото и да значи това) и докато хората протестират споразумението ще влезне в действие. Въпроса е, след 5 години дали чл.41 ще остане в сила?

Член 41: Оттегляне
Дадена страна може да се оттегли от настоящото споразумение посредством писмено нотифициране до депозитаря. Оттеглянето влиза в сила 180 дни след датата, на която депозитарят получи нотифицирането.

Подкрепям желанието на авторите да търсят правата си, но не по този начин. Въпреки, че 99% от съдържанието на блога е мое дело, което може би ме прави автор или носител на авторски права, аз нямам нищо против то да се използва безвъзмездно от всеки който пожелае, дори с комерсиална цел.

Защо съм против споразумението? Не заради филмите и музиката в нета, а заради възможността всеки „компетентен“ орган да проверява всичко което притежавам – в нета и извън него (споразумението не третира само торентите), достатъчно е да има „информация“ или подозрение, за конфискуват, налагат глоби и присъди. Моите права не са защитени в настоящето споразумение по никакъв начин, в него аз съм просто източник на приходи.
Какъв е изхода за обществото? Само един – протести! Протести у нас, протести в останалите страни. Протести в Брюксел, за да не хрумва на чиновниците да пренебрегнат общественото мнение.