Окупирай Брюксел

Ако има нещо вечно на този свят, то не е подписа на един министър или ангажимента на едно правителство. Вечни са единствено стремежите. Стремежите на повечето хора към един свободен свят, и стремежите на една малка част от тях, да управляват мнозинството. Няма да се спирам на въпроса, колко струват тези стремежи на цялата цивилизация.

Тази седмица се случиха няколко неща, които напълно обрисуват горното твърдение. Общественото доверие беше изтъргувано тихомълком, задкулисно от хора, които имат намерение да останат в политиката и да продължат да управляват. Обществената реакция не закъсня и това предизвика редица защитни изказвания  от страна на управляващите. Първо се появи министъра отговорен за парафирането на споразумението, а после и други членове на кабинета. В един тон, като истинска Шехерезада започнаха да ни обясняват, че няма място за съмнение. Но дали наистина нямаме повод за притеснение?

Аз имам. Първо, разбрах че подписа на един министър е невидим. Започнах да се чудя, къде още го е положил, и дали все още стои под вече подписани документи?

Второ, стана ясно, че подписа положен върху споразумение нищо не означавал! Не знам дали управляващите осъзнават, но това изказване е такъв автогол, какъвто никой не бива да допуска. В нормалните страни подобно изказване означава политическа гибел. От една страна, то показва на света, че правителството не зачита международните договорености, от друга омаловажава пред обществото силата на постигнатите  споразумения. После се питаме, защо не ни искат в Шенген?!

Ако не беше трагична, ситуацията щеше да е комична. Без да драматизирам споразумението, ще споделя своето мнение за него. Текстовете на практика дават възможност на компетентните органи да проверяват, контролират и конфискуват всякакви носители на информация, авторски права и услуги. Това означава, те да получат неограничена власт, по отношение на всички физическите и юридически лица.

За да функционира това споразумение, е необходимо то да бъде управлявано. Управлението ще се осъществява от Комитет. А за да бъде той ефективен, сигурно ще има отговорници за всяка страна членка. Ето така се създават работни места за чиновници и монопол върху икономическата активност.  Комитета е върховния оран по това споразумение и на практика ще копира структурата и числеността на ООН. Основния проблем според мен е заровен в чл.36, ал.7 и 8:

Член 36

7.Независимо от разпоредбите на параграф 4, през първите пет години след влизането в сила на настоящото споразумение, решенията на Комитета за приемане или изменяне на правилата и процедурите се вземат с консенсус на страните и подписалите страни, които не са страни по настоящото споразумение.

8. След изтичане на периода, посочен в параграф 7, Комитетът може да приема или изменя правилата и процедурите с консенсус на страните по настоящото споразумение.

Това на практика означава, че след 5 години работа – Комитетът става  „независим“ от решенията на отделните държави, ако приеме дадено решение с консенсус! Над комитета няма инстанция, която да налага вето. Приетите решенията, няма да подлежат на дискусия, а ще влезнат в националното законодателство. Като имаме предвид как споразумението АСТА се появи на бял свят тихомълком – от нищото, можем да си представим как ще бъдат вземани решенията в бъдеще, и от кого.

5 години след приемането на споразумението, Комитета ще е натрупал достатъчно опит и информация за потребителите, за да превърне споразумението в нещо повече. Никой няма да може да им попречи. Тогава, сегашните управляващи ще бъдат (надявам се) част от по-лошата история на държавата, но споразумението ще действа с пълна сила. Приказките, че споразумението няма да се въведе в цялостния си вид, че няма да променяме националните текстове са просто шменти-капели!

От горния член може да се допусне следната хипотеза – корпорациите и носителите на авторски права, ще налагат промени, които Комитетът да приема, а държавите ще прилагат. Извода до който стигам е, че държавността ще се трансформира в корпоративност. Някога някой може да реши, че нямаме право да пием лимонада собствено производство, защото е придобил правата върху напитката. И ако това ви се прилича на безсмислен брътвеж, погледнете делата, които Епъл и Самсунг водят помежду си. Света е доказал, че безумието му е присъщо и обикновено ограниченията достигат до ненормални граници.

Текста на споразумението  предвижда то да влезне в сила при условията на следния член:

Член 40: Влизане в сила

Настоящото споразумение влиза в сила тридесет дни след датата на депозиране на шестия инструмент за ратификация, приемане или одобрение от страна на тези от подписалите страни, които са депозирали съответните си инструменти за ратификация, приемане или одобрение.

2. Настоящото споразумение влиза в сила за всяка от подписалите го страни, депозирали своя инструмент за ратификация, приемане или одобрение, след депозирането на шестия инструмент за ратификация, приемане или одобрение, тридесет дни след датата на депозиране от страна на тази подписала страна на съответния ѝ инструмент за ратификация, приемане или одобрение.

Присъединяването изглежда по-лесно, отколкото си мислим. Необходим е само да изминат 30 дни от датата на депозиране на шестия инструмент (каквото и да значи това) и докато хората протестират споразумението ще влезне в действие. Въпроса е, след 5 години дали чл.41 ще остане в сила?

Член 41: Оттегляне

Дадена страна може да се оттегли от настоящото споразумение посредством писмено нотифициране до депозитаря. Оттеглянето влиза в сила 180 дни след датата, на която депозитарят получи нотифицирането.

Подкрепям желанието на авторите да търсят правата си, но не по този начин. Въпреки, че 99% от съдържанието на блога е мое дело, което може би ме прави автор или носител на авторски права, аз нямам нищо против то да се използва безвъзмездно от всеки който пожелае, дори с комерсиална цел.

Защо съм против споразумението? Не заради филмите и музиката в нета, а заради възможността всеки „компетентен“ орган да проверява всичко което притежавам – в нета и извън него (споразумението не третира само торентите), достатъчно е да има „информация“ или подозрение, за конфискуват, налагат глоби и присъди. Моите права не са защитени в настоящето споразумение по никакъв начин, в него аз съм просто източник на приходи.

Какъв е изхода за обществото? Само един – протести! Протести у нас, протести в останалите страни. Протести в Брюксел, за да не хрумва на чиновниците да пренебрегнат общественото мнение.