събота, 11 февруари 2012 г.

Герой


Прочетох поста на Нела и той ме насочи върху някой размисли. През изминалата седмица много се изписа за трагедията в с. Бисер. Много държавни мъже похарчиха хиляди левове  за да посетят епицентъра на събитието, от където да ни кажат – колко са загрижени и как ще помогнат на пострадалите. Малко от тях вникнаха в личната трагедия и загуба на пострадалите жители. Нормално се посочиха и виновни за бедствието и съвсем естествено няма задържани или обвинени. Вината се прехвърля и май само пострадалите още не са виновни. Отделен е въпроса, дали някой ще си понесе наказанието с цялата тежест на закона.
Но на фона на трагедията се появиха истории за героични постъпки на обикновени хора, които рязко контрастират с безсмислените телевизионни появи на страдащи и загрижени държавни мъже. Но думата ми беше за героите.
В нашата история има много герой. Обикновено те извършват своите подвизи самостоятелно или в компанията на сподвижници. Лично аз разграничавам три основни вида героизъм – срещу някаква форма на тирания, икономически героизъм (особено популярен през комунизма) и героизъм по време на бедствия. Случвало ми се е да окажа първа помощ, да помогна на хора в беса и смятам, че това е положително качество, което всеки един от нас трябва да притежава по условие. Знам, че повечето хора са помогнали на повече от един човек през живота си, и приемам това за част от задълженията на всеки един от нас.
Защо реших да пиша? Сетих се за една друга категория герой и за няколко истории, която са показателни за примера, който искам да дам.
Преди годни, влекача на една от цистерните доставяща гориво на самолетите се подпалва пред ГСМ-а на Летище София, поради високите летни температури.  Шофьора на цистерната побягва, оставяйки зад себе си горящата цистерна. На всички свидетели на инцидента им минава само една мисъл – апокалипсис! Ако цистерната избухне в близост до депото за керосин, може да се получи верижна реакция с непредвидими последствия не само за летището, но и за квартал Дружба. Бързата реакция на двама служители , които разскачат влекача и го отдалечават на безопасно разстояние спасява летището. Те са герой! Но го знаят само те! Началника им ги потупва по рамото и обещава премия. Случаят е забравен, предполагам никога не е и разследван.
Вторият случай пак е по време на комунизма. Самолет на Балкан извършва вътрешен полет, след проведен планов ремонт. С излитането, колесника на самолета пада на полосата. Пилота е уведомен и започва да кръжи над летището докато изразходва горивото. Приземяването на самолета е по корем , за щастие без жертви.  Пилота е герой и получава премия и държавна награда.
Третият случай е по време на възродителния процес. Тогава държавата сменя имената и депортира значителна част от турското малцинство. В този процес участват много „герой“, но нито един от тях не лежи за това в затвора.
Мога да дам десетки подобни примери,  но не това е  целта на поста ми. Въпроса е, можем ли да живеем без герой и геройства? Краткия отговор е – не! По-дългият не е еднозначен, но до някъде поставя под съмнение краткият. Какво имам предвид?
При първия случай, никой не е проверил, в какво техническо състояние  е бил влекача на цистерната, кой е направил обслужването му и т.н. Както се досещате механикът на камиона е бил човек на някой отговорен другар.  Разминал се е с порицание или нещо подобно. Сега пак е човек на отговорен другар  и пак „носи“ големи отговорности. Къде са героите? Няма ги сред нас!
По вторият случай, виновника е роднина на висш партиен функционер. Разминава му се подвеждането под отговорност, а към днешна дата е висш държавен ръководител в областта на транспорта. Къде е героя пилот? Не знам дали все още е сред нас.
Третия случай е показателен за героизма в нашето общество. Проблема при него е в осъзнаването на критерия за героизъм, а общественото отрезвяване идва след падането на режима. Участниците  моментално  спират  да парадират със съпричастността си в него, а наскоро признаха грешката си с декларация гласувана в парламента.  
Героична постъпка е да си признаеш грешките, но истинските герой са тези, които изобщо не ги допускат. Горко на нация, на която - героите са герой във всяко време!
С оглед на горното се замислих отново, възможно ли е да живеем без герой? Сигурно да, но само ако всеки си върши съвестно работата и приема задълженията си с необходимата сериозност и уважение.  
П.П. Може и да не съм прав с горното, но определено считам, че има разлика между „герой“ и Герой.



5 коментара:

  1. Да, Емо, герои ще има винаги, а времето отсява тези, които са издигнати изкуствено и тези, които са го направили защото са хора. Времето е най-добрия съдник за постъпките ни.

    ОтговорИзтриване
  2. Да, Владо, времето е най-добрия съдник.

    ОтговорИзтриване
  3. Ами да видим.
    Плащат им малко на властващите и гаранция няма, че ще има втори път. Ако си свършат работата, никой няма да ги покаже по телевизията за това. Остава да не я вършат и да тичат, където са камерите. Така се опитват да си осигурят повторение на хубавата работа. Няколко пъти съм чувал политици да казват, че са им малко парите, пък после престават да се оплакват и не личи да са им малко - някой им е дал. Срещу нещо. Докато народа казва, че не са там за да печелят, а да работят за него, това ще е качеството. Както казах оня ден, българина го е повече страх от чуждото благополучие, отколкото от собственото нещастие.

    ОтговорИзтриване
  4. Сакам на Вуте да му е зле :)
    Така е, завистливи и злобни си падаме. За политиците-не знам дали има един без нещо заделено на страна, за което обаче ние плащаме.

    ОтговорИзтриване
  5. политиците са ни много зле...

    ОтговорИзтриване