Герой

Прочетох поста на Нела и той ме насочи върху някой размисли. През изминалата седмица много се изписа за трагедията в с. Бисер. Много държавни мъже похарчиха хиляди левове  за да посетят епицентъра на събитието, от където да ни кажат – колко са загрижени и как ще помогнат на пострадалите. Малко от тях вникнаха в личната трагедия и загуба на пострадалите жители. Нормално се посочиха и виновни за бедствието и съвсем естествено няма задържани или обвинени. Вината се прехвърля и май само пострадалите още не са виновни. Отделен е въпроса, дали някой ще си понесе наказанието с цялата тежест на закона.

Но на фона на трагедията се появиха истории за героични постъпки на обикновени хора, които рязко контрастират с безсмислените телевизионни появи на страдащи и загрижени държавни мъже. Но думата ми беше за героите.

В нашата история има много герой. Обикновено те извършват своите подвизи самостоятелно или в компанията на сподвижници. Лично аз разграничавам три основни вида героизъм – срещу някаква форма на тирания, икономически героизъм (особено популярен през комунизма) и героизъм по време на бедствия. Случвало ми се е да окажа първа помощ, да помогна на хора в беса и смятам, че това е положително качество, което всеки един от нас трябва да притежава по условие. Знам, че повечето хора са помогнали на повече от един човек през живота си, и приемам това за част от задълженията на всеки един от нас.

Защо реших да пиша? Сетих се за една друга категория герой и за няколко истории, която са показателни за примера, който искам да дам.

Преди годни, влекача на една от цистерните доставяща гориво на самолетите се подпалва пред ГСМ-а на Летище София, поради високите летни температури.  Шофьора на цистерната побягва, оставяйки зад себе си горящата цистерна. На всички свидетели на инцидента им минава само една мисъл – апокалипсис! Ако цистерната избухне в близост до депото за керосин, може да се получи верижна реакция с непредвидими последствия не само за летището, но и за квартал Дружба. Бързата реакция на двама служители , които разскачат влекача и го отдалечават на безопасно разстояние спасява летището. Те са герой! Но го знаят само те! Началника им ги потупва по рамото и обещава премия. Случаят е забравен, предполагам никога не е и разследван.

Вторият случай пак е по време на комунизма. Самолет на Балкан извършва вътрешен полет, след проведен планов ремонт. С излитането, колесника на самолета пада на полосата. Пилота е уведомен и започва да кръжи над летището докато изразходва горивото. Приземяването на самолета е по корем , за щастие без жертви.  Пилота е герой и получава премия и държавна награда.

Третият случай е по време на възродителния процес. Тогава държавата сменя имената и депортира значителна част от турското малцинство. В този процес участват много „герой“, но нито един от тях не лежи за това в затвора.

Мога да дам десетки подобни примери,  но не това е  целта на поста ми. Въпроса е, можем ли да живеем без герой и геройства? Краткия отговор е – не! По-дългият не е еднозначен, но до някъде поставя под съмнение краткият. Какво имам предвид?

При първия случай, никой не е проверил, в какво техническо състояние  е бил влекача на цистерната, кой е направил обслужването му и т.н. Както се досещате механикът на камиона е бил човек на някой отговорен другар.  Разминал се е с порицание или нещо подобно. Сега пак е човек на отговорен другар  и пак „носи“ големи отговорности. Къде са героите? Няма ги сред нас!

По вторият случай, виновника е роднина на висш партиен функционер. Разминава му се подвеждането под отговорност, а към днешна дата е висш държавен ръководител в областта на транспорта. Къде е героя пилот? Не знам дали все още е сред нас.

Третия случай е показателен за героизма в нашето общество. Проблема при него е в осъзнаването на критерия за героизъм, а общественото отрезвяване идва след падането на режима. Участниците  моментално  спират  да парадират със съпричастността си в него, а наскоро признаха грешката си с декларация гласувана в парламента.  

Героична постъпка е да си признаеш грешките, но истинските герой са тези, които изобщо не ги допускат. Горко на нация, на която - героите са герой във всяко време!

С оглед на горното се замислих отново, възможно ли е да живеем без герой? Сигурно да, но само ако всеки си върши съвестно работата и приема задълженията си с необходимата сериозност и уважение.  

П.П. Може и да не съм прав с горното, но определено считам, че има разлика между „герой“ и Герой.