неделя, 14 февруари 2010 г.

А кой каза, че демокрацията е хубаво нещо?

Всички сме свободни, или поне е така на думи, но всъщност сме роби на икономическата зависимост, и за това демокрацията ни се ограничава до това да напсуваме новините от телевизора. Разликата между преди и сега е, че преди хората имаха пари, но в магазините нямаше нищо.

Потресен е меко казано за чувството, което изпитах снощи. Ако някой, очаква да прочете нещо за Трифон Зарезан или св. Валентин може спокойно да подмине долните думи. Чувството се засилва още повече, гледайки снощи по новините как леви и десни екстремисти буквално унищожават в сблъсъка си улиците на Дрезден.
Вчера имаше шествие, което е едно от редовните националистически прояви, на които между 300 и 400 младежи скандират нещо. Проявата им от страни изглеждаше по скоро, като подготовка за новата кристална нощ и разликата между тяхната изява и тази в Дрезден беше липсата на опонент. Дори не искам да си представя, ако в отговор на неадекватното им скандиране се беше събрала друга група, която да протестира срещу тях. Предполагам тогава и ние щяхме да влезнем в главните световни новини.
Явно с влизането си във властта партия Атака изпразни една ниша, която хора, като Расате уплътняват абсолютно необезпокоявано. Държавата е абдикирала от проблема с агресивния национализъм и ограничава действията си единствено до мълчаливо присъствие. Съжалявам младите участници в този марш, защото за мен това са обременени деца. Това са кълновете на последните 20 години „демокрация”, които с годините ще пораснат и ще дадат плод.  
Ние българите, в по-голямата част от историята си сме играли ролята на жабата, която гледала как подковават коня и вдигнала и тя крак. Копираме всяка глупост, която видим. Не стига това, ами и каквото ни посъветват нещо отвън го взимаме за чиста монета. Липсата на национален идеал и идентичност, са причина умовете и сърцата на някой българи да бъдат запълнени от отдавна отхвърлени исторически учения. Много се говори за съставянето на национална стратегия, но всяко следващо управление идва със своя визия за развитие и с един замах унищожава създаденото от предходното правителство. 
Ереста, изповядвана от националиста мразещ всички, които не са като него или не са с него е попивателна за незащитения детски мозък. Аз знам, че чрез противопоставяне, рано или късно ще стигнем единствено до необратима конфронтация, знам, че липсата на толерантност задълбочава проблемите, а не ги решава. 
На въпроса от листовката кого избирам – педал или генерал отговарям така: моят избор не е ограничен до тези две личности! Аз мога да избера, както Панчо Владигеров, така и Патриарх Кирил. Аз избирам културата пред чалгата. Аз избирам толерантността пред национализма. Аз избирам да живея без ограничения в правото ми на избор! Аз избирам, а не някой друг!
Зрънцата на злото свободно се сеят повече от 20 години, това е много дълъг период, през който никой нищо не направи за интеграцията на малцинствата. Вече не си спомням кой каза, че демокрацията е нещо хубаво, но определено не е имал предвид нашия социален строй.

3 коментара:

  1. Описал си истинският проблем- абдикация на държавата. Хора, като тези е имало винаги, но стават опасни единствено,когато обществото махне с ръка и ги отмине.

    ОтговорИзтриване
  2. Като общество, не бива да допускаме грешките от миналото да се повтарят.

    ОтговорИзтриване
  3. Национализма е поприще за комплексари и соцално нереализирани екземпляри. Заиграването с националистическите рефлекси на обществото е давало резултат само, когато има усещане за заплаха. При всички случаи, неспособността на държавата да решава социалните проблеми изобщо, то е цяло чудо, че националистите са толкова жалко-маргинални. Дискусията е интересна и в основата е правото на избор. Всеки фанатизъм унищожава свободността!

    ОтговорИзтриване