Авторитет?

 

Случвало ли ви се е да коментирате този или онзи политик, спортист, актьор по повод на някоя изцепка? Ако отговорът е - да, това означава, че сте комуникативен човек търсещ баланс в нарушените норми на общуване.

Обикновено хората отдават по-голямо значение на думите на политици, религиозни функционери и обществени деятели, не защото са уникални, а защото оказват пряко влияние върху животът им.

Управлението на едно общество е нелека задача, и е свързано със сериозна подготовка от страна на същите онези, които вие усилено коментирате. Увеличаването на коментарите означава, че подготвеността на управляващите липсва или не е достатъчна, за да излъчи доверие.

В резултат на горното в очите на коментиращия ореола или харизмата на управляващия изчезва. Авторитетът, породен с обещание за обществена справедливост, безвъзвратно отива в историята на неуспешните проекти.

Сигурно ще прозвучи много цинично, ако кажа, че филма „Хубава Жена” е просто филм, а тези от магистралата, рано или късно… пак отиват там.

Управлението на Герб срина тотално икономиката, задълбочи финансовата криза и я превърна в социална. Ако трябва да опиша накратко едногодишното управление то е – национална катастрофа.

В началото премиера каза, че има дълга скамейка с резерви и сигурно е прав, но те все пак си остават резерви, защото не са титуляри. Способните играчи в неговия отбор се броят на пръстите на едната ми ръка (до средния) и това показва само до къде можем да стигнем с подобно управление – до никъде!

Опитите на правителството да намали социалното напрежение с популистки оставки карат мнозина да мислят, че целта на управлението е да надмине масрафа на предходното.

Още преди година писах, че ако новата власт не се справи с битовата и организирана престъпност ще повторят модела Станишев, при това в много по-лош вариант.

 Няма да се впускам в подробности, нито ще илюстрирам с примери. Това, което искам да кажа е, че каквито и рокади да направи премиера в кабинета те няма да възстановят народното доверие. Просто авторитет липсва. Има само празни обещания и самозалъгване за тяхно изпълнение.

От тази гледна точка това управление е опорочено. Ако имаше алтернатива, то тогава хората щяха да я посочат, като един последен опит преди тоталното разпадане на държавата, но такава все още няма.

Неслучайно президента прави партия. Той знае, че момента за смяна на караула наближава и не крие мерака си да поеме контрола. Уви! Той не е алтернатива! Той е просто пазител на парите на бившата номенклатура.

И ето възниква въпросът, ще съумее ли обществото да сформира политическа сила, която да го представлява адекватно и защитава неговите интереси, без в нея да участват бивши кадри на ДС, комсомола или компрометирани политически и икономически проекти?

Колкото и странно да звучи най-недоволни от сегашното управление са младите, онази активна част от населението, която си плаща данъците. Много от тях вече напускат страната, а голяма част нямат никакво намерение да се реализират у нас.

Тук някой може да каже, че избързвам с поражението на управляващата партия, но то е неизменно. Невъзможността за справяне с вътрешните проблеми, прави всяка политическа сила безперспективна.

И така да обобщя, авторитети бяха политиците, журналистите, спортистите. Абе въобще всеки, който се е докопал до някаква трибуна и ни залива от нея с парфюмирана помия. Парфюмирана ли казах? Или авторитети споменах? Опа, за мен няма авторитети! Има обещано и свършено, другото е бълвоч. Ореола на авторитета изчезна с комунизма - поне в моите очи.