сряда, 20 октомври 2010 г.

Най общо казано

Живота идва ненадейно
без покана за това дори.
Явление необяснимо,
е той, за нашите души.
Живота среща видове различни,
преплита пътища им в съдби.
Оставя дири неизбежно,
след някой даже и следи.
Живота мигове раздава -
ту лоши, ту добри.
Спомените, за които -
улавяме и в наши дни.
Живота привързва ни към всеки,
оставил спомени добри.
Но знаем неизбежно-
колко кратки са - нали!
Живота приземява всеки
решил, че може да лети.
И оковава безвъзвратно-
порива на дръзките мечти.
Живота постоянно ни напомня,
че повтаря се  - уви!
Описали са го живота -
и другите преди.

7 коментара:

  1. "Живот ли бе, да го опишеш". Хареса ми твоята интерпретация, без "оковава безвъзвратно-
    порива на дръзките мечти" - все още се опъвам срещу това :)

    ОтговорИзтриване
  2. Емо,много приятна изненада,добри стихове,поздравления:)))

    ОтговорИзтриване
  3. Браво! Допада ми много! Макар... да има и по-позитивен светоглед тук таме :Р

    ОтговорИзтриване
  4. "Живота приземява всеки
    решил, че може да лети."
    Това ме замисли... приземява всеки, но... нали е полетял, имало е полет... заслужава си...
    Поздрави, Емо!

    ОтговорИзтриване
  5. Много приятно съм изненадана от поетичния ти талант, Емо!

    ОтговорИзтриване
  6. Svetla,
    :)И аз се опъвам, но май не е достатъчно.

    Силве,
    Благодаря!

    Божидаре,
    За съжаление няма как да зучи позитивно, кофти е повода да го пусна.

    Амазонка,
    Всеки може да полети...дори за малко.

    myhappypond,
    :) Радвам се, че още мога да изненадам хората, но не смятам себе си за талант.

    ОтговорИзтриване