Докато разчиствах старите книги, попаднах на едно
старо списание. Реших, че си струва да напомня на хората онези отминали времена,
поради три причини:
- Винаги съм се придържал към максимата „няма
нищо ново под слънцето“, и реших, че мога да дам конкретен пример.
-Годината е 1965– разгара на студената война. Списанието
е пропагандно и предшества с десет години моето съществуване.
- Не съм бил свидетел на това време, и ми беше
интересно да надникна зад рекламната витрина наречена социализъм.
Както може би предполагате, всяка епоха бива
докосната от присъствието на Лили Иванова, което е нещо нормално за всеки роден
след 1965г.
Снимка: Илко Доундаков
По онова време, студентите също са се трудили, това е
била част от специализацията им в съответната професия или на ангария по
бригади към ТКЗС-та. Днешните студенти, също се трудят по принуда –
икономическа.
Снимки: Ганчо Стоянов
Тунис е бил все така привлекателно място...
Снимка: Иван Караджов
Тогавашният "аналог" на Син Сити се е намирал в зала Универсиада, но хората са се
радвали на друга музика.
Снимки: И. Караджов
Произвеждали сме 40 милиона пилета...
Както и сега, така и тогава добрият мениджмънт е бил на почит, независимо от
различията в строя.
Рафтинга не е съвременно достижение…
Снимки: Митко Борисов & Андрей Мирчев
Снимика: Живка Тодорова
Текст: Луциен Аврамов
Снимка: Иван Николов
Снимки: Иван Караджов
Не помня наскоро някой да е открил монети с лика на Александър Македонски
Несебър и Бургас и тогава са били туристически дестинации
Независимо от чувствата, които предизвиква списанието,
фотосите отразяват реални моменти от живота по онова време. В заключение можем да добавим само, че Лили
Иванова все още се появява на първите страници на списанията…нищо ново под
слънцето.
Роден съм тази година и аз естествено нямам спомени. Помня някои неща от детството, подкрепени с лични и ми се струва,че е било преди хиляди години. Само едно нещо не се е променило- хората. Дали изкуствено усмихнати и вдървени за снимка, дали изненадани от обектива, те си остават същите.
ОтговорИзтриванеВладо и аз това имах предвид, хората оразяват същите емоции, чувства и стремежи.
ОтговорИзтриванеМного интересно :) Както и да го въртим, все до Лили Иванова стигаме ;)
ОтговорИзтриванеНа 9 години имам спомени, естествено, но знаеш, че на 9 кръгозора е един на 19 е друго,а на 39 още по-друго :)
ОтговорИзтриванеЩо се касае до Лили, тя не е само нашенско явление - Ролингстоунс какви са?!:)
А за хората - те са си същите открай време, какво да им е различното - винаги е имало един псевдо-елит от тарикати и хиляди маса, народ, както е казал поетът, които духат супата
С тази разлика, че преди можеха да живеят по-скромно и спокойно тук, а сега са свободни да аргатуват по света
Почти всяко семейство има по един гурбетчия, който праска финансови инжекции, а на всеки работещ тук му се налага да осинови по един циганин и един пенсионер(смях и псувни)
Пламена, това е неизбежно, като смърта и данъците :))
ОтговорИзтриванеКръстю, прав си! Аз все си го обяснявам с хищническата ни природа, нали знаеш, там един вълк води другите, а глутници много ;)
Стоунс също са добър пример :)
Тук ситуацията ще става по-зле :( селави
Много култов пост Емо.
ОтговорИзтриванеГолям фен съм на списанията.
В мазата имам няколко чувала :)
Вал, реших, че това е добър начин по-младите да погледнат към онова време :)
ОтговорИзтриванеЕмо,в една папка с цитати има нещо, което емного подходящо за случая, мисля :
ОтговорИзтриване„Българска участ е да се родиш в България. При толкова други държави. Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно, настоящето - историческо, а бъдещето - светло.”
Ст.Стратиев
E, Стратиев не е имал късмета да посети Ю.Африка, тогава мисля, че нямаше да мисли горното ;))
ОтговорИзтриванеМного готини ретро снимки,добро попадение Емо:)
ОтговорИзтриване:) Благодаря Силве.
ОтговорИзтриванеЗдравей!
ОтговорИзтриванеДали можеш да пуснеш pdf или по някакъв друг начин да качиш цялото списание?
Мога, но защо да го правя?
ОтговорИзтриване