А сега на къде?

Често чуваме чужди ментори (посланици) да се изказват уверено по един или друг въпрос, касаеш нашата държава. Казват ни да променим съдебната система, митницата, данъчните и т.н.  казват ни неща, които знаем. Казват ни, че трябва да се променим, но въпреки всичко почти непознавам човек който да е приел с радост менторския тон. Така е! Мразим да ни поучават, защото ние си знаем всичко най-добре. До толкова сме свикнали с правотата си, че почти не зачитаме чуждото мнение. За да бъде обаче един тон менторски, той трябва да е праволинеен, а не избирателен. За това в дни като вчерашния се чудя, защо ментора мълчи?

Последната седмица в публичното пространство се появиха толкова скандални записи, че ако това се случеше  в една нормална държава, хората щяха да са вече на улицата. „Менторите“, ако бяха искрени и безпристрастни щяха да излязат от бърлогите си, за да споделят пред овчите мозъци, че рибата се вмирисва откъм главата. 

В такъв момент е тъпо да се изцепиш – аз нали ви казвах!  Най-малкото, защото никой нормално мислещ не е очаквал някакъв по-различен резултат от демонстрирания. Казвам го тъй като деня се познава от сутринта. Не може някой да дойде на власт с големи обещания, от които след година и половина да няма и спомен. Не може сутрин да имаш едно мнение, а  до вечерта да си го сменил няколко пъти. Не може да се бориш с корупцията и контрабандата, а същевременно да я покровителстваш. И не на последно място, няма как да бъдеш добрия герой в поредния епизод от глупавия сериал.

Сигурно ще се появят множество материали оневиняващи или заклеймяващи действията на правителството, но лично според мен доверието в управлението сред обществото е безвъзвратно загубено. Веднага възниква следващият въпрос, кой ще смени сегашните? Това е което вълнува повечето хора. Не бих казал, че има сериозна алтернатива. Поне аз не мога да я посоча, но мога да кажа какво мисля, а то е пълна забрана. Забрана на всички политици от прехода, на всички бивши служители на ДС, милиция, военни и БКП да участват в управлението на страната за в бъдеще!

Демокрацията е утопия за крехкия баланс, който много лесно може да бъде манипулиран от хора, имащи достъп до финансов и информационен ресурс. За това бизнеса, като част от този компрометиран 20 годишен преход не бива да участва в това управление. Ще попитате кой-тогава? Отговора е – младите! Все още има достатъчно разумни и честни хора, но не бива да чакаме, защото накрая и тях няма да ги има.