неделя, 19 юли 2009 г.

Защо ми хареса Банско това лято?




„Високо в планината, сред прохладата на големия дъб, топлината на деня отминаваше бавно и необезпокоявано”. Или поне беше така до преди 15 години в Банско. Какво се промени в последните няколко години на бурен икономически растеж? Без претенции за задълбоченост и изчерпателност в следващите редове, бих характеризирал днешния си престой там, като връщане в ерата на спокойствието. Да, спокойствието на курорт, който извън сезона не прилича на строителна площадка, или поне не толкова. Спомените от отминали години, биват нарушавани от малкото на брой довършителни работи в неизоставените обекти. Кризата е видна, затворени хотели и заведения, дори на моменти обезлюдените улици, придават своеобразна призрачност на курорта. Отдавна големият дъб е отсечен, а на негово място има построена асиметрична купчина железобетон, кръстена на някой от околните върхове, прохладата е заменена от знойния, наситен на прах въздух.
Освен спомена за прохлада май друго не остана, но до колкото знам с времето и той ще изчезне заедно с ентусиазма и парите на инвеститорите. Тук рискувам, да бъда обявен в злорадстване или антиглобализъм, но всеки, който е изпитал описаните от мен чувства, би ме разбрал.
Щастлив съм, че Пирин е национален парк (поне лятото)!

Няма коментари:

Публикуване на коментар