сряда, 22 юли 2009 г.

Толерантни или не съвсем?

Имах намерение да напиша, няколко реда за връзката между вота на доверие получен от Станишев, меморандума между Герб и Атака, Яневите SMS-и, Костовите вълнения и още нещо, но вече много други са написали немалко по темата.
Повод за долните редове беше думата мангал, като основно изразно средство, третиращо различните от нас. Може би нямаше да се спирам толкова обстойно на това съществително, но бях провокиран. Припомних си един филм за сегрегацията в Америка. Филма третираше проблемите в съвместно съжителство между негри и бели в района на Мисисипи, както и последствията от контактите между тях.
Но да се върнем на думата „мангал” това е съществително нарицателно име, от мъжки род и означава:
1. Железен или керамичен съд, в който се поставят разгорени въглища за отопление.
2. Разг.: циганин, ром.
Ще попитате каква е връзката между филма и мангала? Сигурен съм, че няма нужда от подобно разяснение. Съществителното зае своето място в ежедневната риторика, снимките в гугъл и клиповете в YouTube. Според изследване на програма „СОЦИАЛНИ ДИСТАНЦИИ И ЕТНИЧЕСКИ СТЕРЕОТИПИ ЗА МАЛЦИНСТВАТА В БЪЛГАРИЯ” на Институт Отворено Общество: „Представителите на ромската общност са сред най-нежеланите съседи според - 24.3% от етническите българи. В сравнение с предходни изследвания, съгласието на българите да живеят в едно и също селище с други етноси намалява значително. Изследването посочва също, че най-толерантни са жителите на столицата и големите градове, като този сегмент от интервюираните са и с най-високо образователно ниво”.
Кое камъче преобърна каруцата? На този въпрос отговорите биха били много, от задигната селскостопанска продукция, обраните мазета, разглобените сгради, откраднатите жп линии, срязаните кабели до поругаването на гробищни паметници и какво ли още не. Проявлението на тези чисто криминални деяния, в повечето случай ненаказани от закона поради ред причини, са повод, в по-слабо населените райони напрежението между общностите, да се увеличи до границата на нетърпимостта. Липсата на държавна политика в последните 20 години, по отношение превенция на престъпността, и в частност интеграцията на този етнос доведе до открито противопоставяне. Катализатор на увеличаващата се нетърпимост, беше и провеждането на парламентарни избори, на които вота на етноса беше изтъргуван от някой негови лидери. Търгуването на гласове, сметки за ел. енергия и данъци преля чашата на търпението, и провокира активността дори на по слабо активните гласоподаватели. Резултатите от изборите, недвусмислено показаха, че нашето общество все още е толерантно. Вместо реваншистки вот в лицето на партия Атака, гласоподавателя избра посланието на Герб за държавност и върховенство на закона. До колко очакванията им ще бъдат оправдани обаче, само бъдещето ще покаже.
До тук нищо ново! Четейки тези редове, сигурно очаквате да откриете пламъчето на национализма, но уви, от тук започва личното отношение, на всеки един обществено отговорен член на нашето общество. Без да навлизам в мотивите за моето становище, аз искам да започна със следното разграничение: не всички са еднакви! Всяко общество/етнос притежава своите добри и лоши черти. Недопустимо е в днешни дни да слагаме всички негови членове под един знаменател. Подобен начин на мислене автоматично изолира всички онези членове на етноса, които спазват законите на страната, онези които имат желание за реализация и интеграция.
Често срещам мнения, че за интеграцията на малцинствата са необходими да минат няколко поколения. Всъщност интеграцията според Национален съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси е „преодоляване на неравноправното третиране на ромите чрез ефективно включване в социално-икономическия живот.“ Има голям брой документи третиращи интеграцията на циганите, но те са опит на всяко правителство елегантно да се измъкне от основния проблем – липса на целенасочена държавна политика.
Увеличаващата се численост на тази малцинствена група, за в бъдеще ще задълбочава пропастта с останалата част на нашето общество, до момента, в който държавата не проумее, че образованието и спазването на законите са предпоставка за истинското интегриране на всички граждани на страната. До тогава, преди и след всички избори, търговията с етническия вот ще бъде разменна монета за 30 % от нацията ни.

2 коментара:

  1. Обективно мнение, но дано са повече и дано някой се вслуша в тях.

    ОтговорИзтриване