вторник, 29 декември 2009 г.

Hека да сменим темата


Вече стана много банално политиците да желаят да сменят темата, при това тихичко-ако е удобно... задавате ли си въпроса защо? 
Отговор може да даде всеки един от вас, стига разбира се да е роден преди 1984г. Спомена ми от тогава е как на приятелски събирания изведнъж настъпваше  неловка тишина, разкъсвана единствено от гласовете на тичащите между стаите деца. Възрастните стояха с наведен овчи поглед и единствено самообладанието и чувството за хумор оправяше ситуацията. Призива – нека да сменим темата пораждаше отново оживление в събралите се. Обикновено това беше сигнал за децата, че събирането е към своя край и те с недоумение питаха майка си – защо пак ще си ходим, тъкмо стана интересно... , но отговор не получаваха, само едно сподавено-тихо!
Мина време дойде десети, тогава посетих първия демократичен митинг. Там видях как подритваха портрета на вожда, и се чудех защо го правят? Какво им беше направил? Най-вероятно лично той нищо, но системата на комунизма беше насъбрала в хората много от тихото- до втръсване.
Скоро осъзнах, че онези, заради които се въздържахме от коментари повече не идваха на онези събирания. Не че ми липсваха, но все пак се познаваме, което според моето възпитание означава, че при среща на улицата трябва да ги поздравя. За мое разочарование липсата на поздрави и обърнатия в страни поглед говореха повече за разграничаване, отколкото за  извинение. 
Мина време, погледа им вече не странеше, а някак си минаваше отгоре и през мен. За поздрав да не говорим, защото ни делеше още една пречка-вече имаше охрана. Възпитанието ми нашепваше, че въпреки всичко трябва да кимна в знак на поздрав, но достойнството ми се бореше срещу това. По случайност разбрах, че независимо от изминалите години и промените в социалния ни строй, навиците на някой хора не се променят и продължават да разпитват – информират се! При това без дори да си правят труда да го крият. Това разбира се изпрати доброто ми възпитание някъде дълбоко в пропастта на гнева и преодолявайки пречката зададох въпроса какво искаш?!? Отговора ме изненада – тихо! Как така тихо??? 
Мина време, а информираните станаха известни, гледам сега подкрепят въвеждането на тихо-то от първа линия и се питам какво се промени? Защо бедни и невини биват заклеймени като агенти на ДС, а онези квартални мишки се развиват стремглаво и необезпокоявано? Защо отново трябва да сменяме темата? Нали демокрацията е демократична и е право на всеки?  Или демократи са само тези с бухалките, защото могат да си платят за наглото държание в обществото? За съжаление това се толерира и остава безнаказано.
Ако някой смята, че събирането на информация от телефоните му разговори или интернет е безвредно действие, то тогава искам да напомня за странната симбиоза между държавата и престъпността. Истината е, че информацията е най-скъпата разменна стока! Горко на онова общество, в което информацията за гражданите стане разменна монета между пазителите и нарушителите на закона.
В заключение смятам, че промените в ЗЕС ще доведат именно до триумфалното завръщане на тихото в нашето ежедневие. За това аз съм против промените в закона! Против съм да сменям темата и някой да се информира за личния ми живот! Ако действително живеем в правова държава, на този произвол трябва да се сложи край един път завинаги – за да не чувам отново ТИХО!

 


4 коментара:

  1. Изобщо не съм съгласна да ми следят пощата и скайпа и всяко действие в нета, но гласът ми е тих, тих глас на обикновен гласоподавател, който височайшите не могат и не искат да чуят. Естествено, че не е демократично. Ама за каква демокрация говорим? Всички са маскари, както казва Бай Ганьо. Не маскари, а комунисти. Вчерашните комунисти станаха демократи ама за пред хората...

    ОтговорИзтриване
  2. Емо, за мен днес те просто намират още един начин да осребрят "уменията" си. А гласовете ни поотделно са тихи и без да се съгласуват ще останат такива.

    ОтговорИзтриване
  3. Eмо,на мен времето преди 89г.ми липсва,доволна съм от всичко което ми се случи тогава,изучихме се безплатно,държавата мислеше за всичко,обикалях Европа защото имах възможност като елитна спортистка,но затова допринесе и грижата на Тато към нас и всички останали сфери на живота,хората се уважаваха и се бяхме толерантни един към друг,сега е различно-новото време си има и своите предимства,но е много брутално,различно и е времето на хемелеоните,много може да се говори по темата....

    ОтговорИзтриване
  4. Поредният смешен плач: защо МВР ще ми гледа компютъра и телефона? Умряло е МВР точно за нашите компютри и телефони!Всъщност Гугъл всичко знае за нас
    http://val.log.bg/article.php?article_id=20359

    ОтговорИзтриване