понеделник, 7 декември 2009 г.

Едно малко отклонение от вярата в свободния избор

Какво представлява робството и има ли свободни хора? Много съм размишлявал над този въпрос и единствения отговор, до който стигам е – робството е посев-местно, на всички нива в нашия живот, общество, цивилизация.
Какво прави хората свободни? На този въпрос най-общо можем да отговорим - свободния избор. До колко обаче сме свободни в избора си като хора, граждани, родители, вярващи, невярващи, работници и ръководители?
Лично аз смятам, че въпреки липсата на окови, светът не е премахнал робството като форма на социална организация. Да бъдеш роб не означава единствено да си негър в колониална Америка. Това е принцип, на който са базирани множество правила, които спазваме дори когато живеем в свободна (демократична) държава. Правилата са си правила! Без тях не може, което според мен означава, че ни е предопределено да се раждаме и живеем зависими. Принципът е глобален и аз не се сещам за някое изключение от него.
Аз имам право на свободно движение! Замислете се някой ми разрешава да пътувам. Не че може да ме спре, но за какво ми е да го правя? Най-вероятно, за да намеря по добра работа с повече доходи, благодарение на които да се чувствам достатъчно свободен. Тук бързам да направя една аналогия с робския труд, който много прилича на съвременните трудово-правни взаимоотношения, с тази разлика, че доброволно работим по 12ч. на две места. Независимо обаче къде работиш - плащаш или ти удържат данъци!
Данъкът, е онзи лост за управление, от който няма спасение. Данъците ограничават още от библейски времена (спомнете си за десятъка). Върху тях се крепи съвременната цивилизация и целта им е да институционализират йерархично обществото. Ето, че стигаме до обществения модел на управление и за всички е ясно, че той е монетарен.
Монетарния модел не е измислен от финикийците, а само е заимстван и модернизиран от тях. Този модел се крепи на излишъка. За да разберем от кога действа принципа на подчинеността трябва да видим кога е сформиран излишъка. За изненада на някой от вас той се е появил в момента, в който хората са започнали да ловуват организирано. В резултат на лова, храната е била консумирана от всички представители на групата, но за ловците статусът е бил вече различен. Сиреч и хляба и ножа са в ръцете на една по-малка част от членовете на групата.
И така вие се чувствате свободен, но някак си не можете да направите онова околосветско пътешествие, за което мечтаете. Свободен сте в избора си да си купите пиле от различни вериги магазини, но като цяло то идва от една кланица в Китай. Свободни сте да си смените работата, но за спечелените пари плащате отново данъци. Свободен сте да вярвате, че нещо зависи от вас и може да промените света, но всъщност вярата крепи съзнанието и психиката ви трудоспособни.
Вярата! И тя е проводник на робството, и продължава да бъде такава на много места по света. Заради нея са загинали множество хора, без да са свободни да го избегнат. Заради нея човечеството е тънело в заблуда и невежество стотици години. Но въпреки всичко тя продължава да съществува. Както всички знаем тя последна ни напуска.
Изборът - той ни прави свободни до толкова до колкото трябва да избираме няколко от предоставените ни възможности – да си купим тютюн за лула или да си купим цигари с бандерол. Можем да направим различни избори в живота си, но не  ни е предоставен изборът- кога и къде да се родим.
Парите (излишъкът), те са инструментът на робството. Хората се стремят съзнателно или не към парична задоволеност. Те са регулаторът или катализаторът на много процеси, за това не бива да се учудвате, че всяка световна сила се стреми да лансира нейната валута! А ние дори не осъзнаваме липсата на стойност, от която страдат банкнотите. Копюрите дори станаха виртуални, но това не променя отношението ни към тях. Което, погледнато отстрани е все едно да пъхнете в джоба си шепи - пълни с въздух...
Какво пък... в крайна сметка може и да не съм прав, все пак всичко е въпрос на гледна точка.

5 коментара:

  1. Е има и едно място, което никога не може да бъде подчинено, ако ние не позволим. Това е нашето съзнание.За него наистина изборът е личен.

    ОтговорИзтриване
  2. Да Владо, това е единственото свободно място...

    ОтговорИзтриване
  3. Все едно чета себе си. Точно днес в един друг блог, хората си говореха пак за робството и писах, че дори и да не го осъзнаваме, дори и да ни карат да си мисли, че имаме право на избор и свобода, всички ние сме роби на общесвените норми и ограничения, модели и етикеция, култура, мода и т.н.

    ОтговорИзтриване
  4. В съвременния модерен свят станахме роби дори на малки технически джаджи, за жалост - като телевизори, телефони....Но мисля, че най-страшното е че често сме роби на самите себе си, не можем да се отърсим от собственните си предразсъдъци, комплекси, зависимости....Но все пак можем сами да градим и надграждаме съзнанието си, психиката си, собствените си морални ценности.

    ОтговорИзтриване
  5. Нека си спомним Оракула от "Матрицата" - понятието "избор" е просто по-лесен начин да приемем реалността...или това, което е но нейното място.

    ОтговорИзтриване