Хумор, сатира и забава в Кризистан

В последно време ставам свидетел на опитите на сегашното управление да влезне в „топ 10 на най-смешните правителства за всички времена”. Вече дори не си правя труда да коментирам малоумните изказвания на един министър.

Гледам сеира и се смея през сълзи на противоречивите интервюта на някой хора с раздвоено съзнание. По всичко личи, че ще има избори, ако не скоро най-късно до есента. Лошото е, че  годината ще се изтъркаля, без да се случи нищо, което да намали ефекта от кризата. 

За сметка на това се нароиха всякакви нови проекти (партии). Всеки що годе кадърен оратор взе партия да прави и предлага панацея. Всички те чакат герберчето да увехне, за да заемат мястото му под слънцето. За мое съжаление, алтернативата е от гербер да попаднем отново на бурен. Или казано по друг начин алтернатива не виждам.

Борисов няма на кой да се сърди освен на себе си. Той така и не разбра, че на гущера се маха главата, а не опашката. Реформи се правят решително и от хора, които са професионалисти, а не от франчайз дилетанти.

Изгубихме 9 месеца, в които правителството се интересуваше единствено от рейтинга си. Лошото обаче е, че роден Кризистан е на път да стане Киргизстан и дори не ми се правят аналогии, защото ще се получи нещо като преразказ с очакван край.

Гледам  как се „назначават” нови министри. Прилича ми на една игра от зората на прехода-  тука има, тука нема. Смея се, но ми се плаче, защото виждам до какъв упадък и разпад води некадърната държавна политика.