петък, 23 април 2010 г.

Никога не е късно човек да се изложи

По принцип съм много краен в изказванията си към Бареков (от изборите насам) и към управляващото мнозинство. Последните заслужиха моето отношение с многото си глупави изказвания и малкото свършена работа. Добре, че имат един Цветанов да ги отсрами малко и да го разнасят по света, като добър тракторист (умее да копае дупки).
Вчера обаче си дадох сметка, че май списъка ми е непълен и до сега в него не съм посочил много от ляво, дясно и жълтото по средата, които също заемат достойно място в моята класация. Не съм писал за тях, защото просто няма какво да добавя към общото мнение.
Днес обаче прочетох една статия на Валери Найденов и се сетих, защо не си купувам списание Паралели от 20 години. Ами когато прочетете статия в която пише, че човек е надтичал хрътка просто спирате да вярвате на останалите неща написани в списанието. Така и с в. 24часа - чета и не вярвам на очите си, те просто отказват да приемат подлизурщината, която се лее от „анализа” на доскоро харесвания от мен журналист. Няма да преразказвам историята от вестника, само ще пусна линк за Уго Чавес и неговата Венецуела. Но не мога да спра смеха си, който излиза в резултат на сравнението, за начина на говорене между Дьо Гол, Цезар, Чавес, Рузвелд и наш Бойко. Найденов, речта на премиера е по объркана от моята, и понякога се чудя дали българския не му е втори език. Толкова е объркана, че на другия ден се налага да ни я превежда и се получава нещо съвсем различно. 
И така сигурно има още много неща, които могат да се коментират във въпросната статия, но остава въпроса – защо? Защо и кадърните журналисти започнаха да пригласят на популизма? За пари ли? За много ли?

Няма коментари:

Публикуване на коментар