Какво правим бе хора?

Преди време посетих детски мач, част от националното първенство за младежи до 15 годишна възраст. Умишлено няма да споменавам имената на двата отбора, но не мога да не споделя усещането с което си тръгнах от мача.  

Публиката, състояща се от привърженици на двата отбора, беше толкова екзалтирана, че аз не разбрах как не се стигна до бой. Възгласи от устата на 15 годишни запалянковци -Уууу, мрете, съдията педераст, бий съдията по главата с теслата (по нецензурните ще ги спестя), бяха явно нещо нормално, както за децата така и за техните родители.

Опитите да се направи забележка, срещат сериозен отпор първоначално вербален, в последствие и демонстративно заканителен. Фокуса от играта на отборите бързо се премести върху противоположната агитка. Тук искам да отбележа, че феновете на отбора, когото подкрепяхме не отвърна на хвърлените бутилки, топчета хартия и обиди. С две думи интелектуалната пропаст между едните и другите се превърна в между галактическо пространство.

Защо обръщам внимание на тази случка? Нали е достатъчно да посетя един мач между Левски и ЦСКА, за да осъзная, че това е нещо нормално? Ами не е нормално! И аз не възприемам агресията в младите с безразличие.

Агресията има много лица и проявления. Наскоро група младежи бяха бити в един трамвай само защото са носители на различни идеи. Младежи на 14-15 редовно се напиват или друсат, боят реализиран в последствие не притеснява никого. Деца убиват деца!? Защо допускаме това да се случва???

Ами, защото на никой, за нищо не му пука! Всеки се е свил в своя самодостатъчен свят и не се интересува от проблемите на обществото. Колко стават в трамвая, за да седне възрастен или бременна жена? Колко викат полицията, когато съседа бие жена си? Някой прави ли забележка на невъзпитаните деца – осиращи всичко след себе си?

За всичко са виновни родителите, те са в основата на злото, което покълва в младите. За 20 години преход ние се научихме единствено да мразим. Мразим комунистите, седесарите, политиците, институциите, света и себе си дори! И ако си мислим, че с омраза ще разрешим проблемите си, то много се лъжем. Никое общество не е прокопсвало, когато е толерирало насилие, етническа или класова омраза. 

Къде отиваме и какво ще оставим след себе си? Нищо! Нищо няма да остане след нас, защото ние не знаем на къде вървим и нямаме ценостна система. Въртим се в омагьосан кръг, в който колкото повече време минава, толкова по-малко оставаме. Лошият материал се увеличава прогресивно с намаляване качеството на обучение. От училищата излизат неподготвени за професионалната си кариера хора. Те не могат да се реализират и избират лесния път. Път, изпълнен с пороци. Това ли е демокрацията? 

Ако, преди 20 години някой ми беше казал, че ще стигнем до тук нямаше да му повярвам. Загубихме нашето поколение и следващото. Вече не вярвам в светлото бъдеще. Искам ми се да променя нещата, но не виждам как.