неделя, 20 юни 2010 г.

Какво правим бе хора?

Преди време посетих детски мач, част от националното първенство за младежи до 15 годишна възраст. Умишлено няма да споменавам имената на двата отбора, но не мога да не споделя усещането с което си тръгнах от мача.  
Публиката, състояща се от привърженици на двата отбора, беше толкова екзалтирана, че аз не разбрах как не се стигна до бой. Възгласи от устата на 15 годишни запалянковци -Уууу, мрете, съдията педераст, бий съдията по главата с теслата (по нецензурните ще ги спестя), бяха явно нещо нормално, както за децата така и за техните родители.
Опитите да се направи забележка, срещат сериозен отпор първоначално вербален, в последствие и демонстративно заканителен. Фокуса от играта на отборите бързо се премести върху противоположната агитка. Тук искам да отбележа, че феновете на отбора, когото подкрепяхме не отвърна на хвърлените бутилки, топчета хартия и обиди. С две думи интелектуалната пропаст между едните и другите се превърна в между галактическо пространство.
Защо обръщам внимание на тази случка? Нали е достатъчно да посетя един мач между Левски и ЦСКА, за да осъзная, че това е нещо нормално? Ами не е нормално! И аз не възприемам агресията в младите с безразличие.
Агресията има много лица и проявления. Наскоро група младежи бяха бити в един трамвай само защото са носители на различни идеи. Младежи на 14-15 редовно се напиват или друсат, боят реализиран в последствие не притеснява никого. Деца убиват деца!? Защо допускаме това да се случва???
Ами, защото на никой, за нищо не му пука! Всеки се е свил в своя самодостатъчен свят и не се интересува от проблемите на обществото. Колко стават в трамвая, за да седне възрастен или бременна жена? Колко викат полицията, когато съседа бие жена си? Някой прави ли забележка на невъзпитаните деца – осиращи всичко след себе си?
За всичко са виновни родителите, те са в основата на злото, което покълва в младите. За 20 години преход ние се научихме единствено да мразим. Мразим комунистите, седесарите, политиците, институциите, света и себе си дори! И ако си мислим, че с омраза ще разрешим проблемите си, то много се лъжем. Никое общество не е прокопсвало, когато е толерирало насилие, етническа или класова омраза. 
Къде отиваме и какво ще оставим след себе си? Нищо! Нищо няма да остане след нас, защото ние не знаем на къде вървим и нямаме ценостна система. Въртим се в омагьосан кръг, в който колкото повече време минава, толкова по-малко оставаме. Лошият материал се увеличава прогресивно с намаляване качеството на обучение. От училищата излизат неподготвени за професионалната си кариера хора. Те не могат да се реализират и избират лесния път. Път, изпълнен с пороци. Това ли е демокрацията? 
Ако, преди 20 години някой ми беше казал, че ще стигнем до тук нямаше да му повярвам. Загубихме нашето поколение и следващото. Вече не вярвам в светлото бъдеще. Искам ми се да променя нещата, но не виждам как.

10 коментара:

  1. "За всичко са виновни родителите, те са в основата на злото, което покълва в младите. За 20 години преход ние се научихме единствено да мразим"-напълно те подкрепям, Емо. Днес ако прее*еш някого си герой, пич. Ако помагаш-ставаш мухльо. На мода е страшната простащина. Малките момичета искат да са мутрески-манекенки и да се возят по задните седалки на Х5. Момчетата пък искат да са гангстери.

    ОтговорИзтриване
  2. Системата след 89-та е много повече олигархична, отколкото демократична.

    ОтговорИзтриване
  3. Аз се опитвам да бъда повече оптимист. Може би защото съм по-възрастен и помня подобни сцени на футболни мачове, побоища и агресия от преди доста години. Виждал съм хубави постъпки и днес, дори в столицата. Проблемът според мен не е в родителите, а в отговорността на всички нива. Извършителите знаят, че ще им се размине и това е лошото.Липсата на отговорност за действията, ражда нова агресия.

    ОтговорИзтриване
  4. В у-ще казват,виновно е семейството,родителите връщат топката на учителите,истината е една.Трява дисциплина от ранна детска възраст,във всичко и навсякъде,липсват моралните ценности,нещата са сложни,а спорта е нещото което прави дацата ни по-отговорни,но явно във футбола отдавна нещата за извънконтрол,знам,че преди годони се гладува и закън за футболното холиганство,но какво от това?....

    ОтговорИзтриване
  5. Вината е на всички нива - на родители,на бабите, училището, телевизията, чалга-звездите, баровците, политиците, мутрите.
    В нас самите.
    И става все по-страшно...

    ОтговорИзтриване
  6. Ще цитирам един мой стар колега (на 72години): "И това дожвях, курви и педераси да ме учат на морал и крадци и мошенници на търговия и икономика"

    ОтговорИзтриване
  7. присъединявам се към това изказване:време е да спрем дасе мразим и да обвиняваме когото и да е,а да потърсим вината в самите нас.КАКВО ПРАВИМ И КАКВО СМЕ НАПРАВИЛИ ДО СЕГА ЗА ДА Е ЖИВОТЪТ НИ ДОБЪР?Нека всеки от нас да си зададе този въпрос!!!

    ОтговорИзтриване
  8. Да, непрекъснато се усеща едно дразнещо масово затъпяване и агресия. Но на пук на подобни, констатиращи най-лошото, изказвания, все си мисля, че нещата малко по малко поемат в една по-добра посока. Или може би и аз като krizt съм оптимист :)

    ОтговорИзтриване
  9. Всички ние, носим своята вина! Децата - просто попиват и копират нашите действия.

    ОтговорИзтриване
  10. Ако успееш да възпиташ, поне едно дете по нормален за теб начин ще си се справил донякъде,защото и то ще възпита едно така и ...веригата ще се разрастне.А ако успеем всички ние, да възпитаме, минимум по едно дете...нещата малко по малко ще се променят ;)Поздрави и хубава и усмихната седмица! :)

    ОтговорИзтриване