четвъртък, 19 ноември 2009 г.

Ще съборим ли паметника на добрия човек?


В последно време неофициално беше открит сезона на паметника. Всеки, който има претенции към даден постамент може да го бутне, стига да му стиска и да разполага с булдозер. Също така всеки може да си построи паметник. И преди съм писа по темата, но вчера гледах камарата разхвърляни камъни около "паметника" на Юзерови (маи вече знам името им), размишлявам си и докато го правя натискам клавишите. И така, какво събарят хората от селото, начело с кмета? Монумент? Паметник? Грамада? Или просто  купчина подредени камъни на върха, на която е поставена една огъната ламарина? Тъй като не намирам търсения от мен отговор продължавам да си разсъждавам - не се ли опитваме да съборим символиката на думите, които стоят зад купчината камъни? Машала гадател – уцели бе!
Тези провокативни думички летят като един досаден комар наоколо, и единствено мрака, който ни обгражда пречи да го размажем на стената. Добре, ама комара жужи, та се не трае и предизвиква нашето хаотично ръкомахане, а ние все още не светваме лампата от страх да не влязат други насекоми.
Но да се върнем на добрия човек, според жените той е онова лице върху което стоят изправени с най-тънките си токчета. Според мен обаче добрият човек е същият, който маха безпомощно срещу комара. Добрият човек е онзи политически гений, който след три ракии разширява пиедестала на паметника до бреговете на три морета. Също така за него можем да кажем, че той представлява неправилна архитектурна компилация, породена в резултат ренесансовите опити на модернистичните в последно време икономически Пикасовци. За добрия човек може да дадем много определения, но не можем да го покажем .  Той се е скрил в тъмнината на мрака и маха срещу комарите.
Поглеждайки отново на казуса с камъните се питам – абе така и така бутаме и отричаме всичко наред не може ли да бутнем и паметника на добрия човек? Ами можем, но когато го направим няма ли трите морета да пресъхнат, комарът да се окаже мелодия от телефона ни, а развалената купчината да е била всъщност пирамидата на Тутанкамон? Или ще установим, че думите не можем да ги бутнем?
Каквото и да направим едно е сигурно-паметника на добрия човек си остава мъж, върху чиято глава е стъпил...

2 коментара:

  1. При толкова много бутане можем наистина да съборим и вярата във всичко. Самото бутане е знак на отрицание към тези преди нас, които са строили. А не можем да отречем нашите предци без донякъде да отречем и себе си, защото идентитетът на човека се гради върху представата която сме си изградили за нас самите в миналото... И така стигаме до онзи герой от анимационно филмче, който се докопал до гумата на художника и започнал да трие рисунката, върху която бил нарисуван и самият той, докато накрая не изтрил и себе си.

    ОтговорИзтриване
  2. Най-лесното е да буташ, рушиш и крититуваш. Това всеки го може в България, защото тука сме черногледи, негативни и обичаме да отричаме. Работата е там, че не отричаме само пошлото, а и стойностното. Много ни е трудно да се напрегнем и да го оценим, да видим добрите страни. А още по-трудно ни е да съградим и да създадем нещо естетично и възхитително.
    Ама като се замисля...бутаме, ама и много дзидаме - я виж колко блокове, бизнес-паркове и молове се извисиха. Пък ти за някакви стари паметници си почнал да се тревожиш...

    ОтговорИзтриване