А 500 млрд. за робството?

Своеволие ли е поисканата за компенсация на тракийските бежанци сума от Божидар Димитров или не? С този въпрос легнах и се събудих. Някак си много наивно ми звучи оправданието на премиера, че предупредил министъра без портфейл за последен път. В мен резонно възниква въпроса, на правителствените заседания тези хора говорят ли си за обща позиция и държавна линия или от първия до последния всеки плямпа каквото егото му говори?

Ако приемем, че изказването на министъра без портфейл е лично и само негово , то аз  смятам за редно да му задам следния въпрос как стигна до сумата от 20 000 000 000 долара?

1.       Гледа в тавана?

2.       Калкулира отнетата земя?

3.       Преброи наследниците на бежанците?

Когато министър било той и без портфейл посочва една конкретна сума тя бива предварително изчислена, коментирана и най-вероятно заложена в очакваните приходи. Връщайки се на казуса с членството на Турция в ЕС , не можем да подминем официалната политика на България, а такава към настоящия момент просто липсва! Поради което изказването на министъра предизвиква невероятен международен скандал. Според мен причините за изказването може да са две:

-          Изказването му е предизвикано в след обсъждания на закрито правителствено заседание, в резултат, на което той решава на собствена глава да изпревари официалното държавно становище по въпроса – с което си навлича Б²ожия гняв.

-          Изказването му е предизвикано в резултат на беседването му с някой функционер на коалиционно съуправляващата националистическата партия.

Всъщност каквато и да е причината за неговото изказване и независимо дали темата е била обсъждана на правителствено ниво, или не, ние отново станахме за смях! На това му се вика Бай Ганьовщина! Очаквам до края на мандата сумата да нарасне до 500 млрд. долара – по 1 млрд. за всяка година робство. Но тогава ще трябва и гърците да муфтиме за поне 40 млрд. – за Беломорска Тракия, 200 млрд. за византийско робство. Направо се чудя как ще ги изхарчим тези пари?

Оставям шегата и грандиозния международен скандал на страна, но е време премиера да разбере  - с приятелите бизнес не се прави! С банков консултант не се ръководят финанси по време на криза, и с изпразване джобовете на хората не се постига икономически растеж!

За последните шест месеца се наслушах на бисери от подобен сорт и смея да заявя, че това ме кара единствено да се срамувам, както пред сънародниците ми така и пред представители на други държави. По-лошо от това да се срамувам е да го правя постоянно, с което обаче не мога да свикна. Така от една пукнатина възниква интелектуална пропаст между мен и тези, които ме представляват пред света. Пропаст, която трябва да бъде запълнена по някакъв достоен начин, защото търгуването на нашия глас за подкрепа на евро-членство на съседните държави ще ни постави единствено в неизгодна позиция в бъдеще!