По пътя на опита

Отдавна се каня да пиша по този въпрос и ето днес имам повод да го направя. Често се чудя може ли България да бъде нещо повече от мащеха на онеправданите и световна чалга столица?

Определено може, но за мен въпроса стои така - какво ни липсва за да заприличаме на нормална държава? Ще се опитам да направя аналогия за това какво не ни достига.

Повечето арабски страни ненавиждат Държавата Израел, при това го правят съвсем открито. Били сме свидетели как една или повече държави самостоятелно или коалиционно нападат страна, чиято територия е по малака от половината на България, но без особен успех, което   говори много за решителността и желанието за оцеляване на Израел. Питаме се как израелците успяват? С чужда помощ? Е, добре нали и околните страни бяха и са финансово подпомогнати, както с рубли, така и с петро долари! Защо тогава резултатът е в полза на една шепа народ?

Отговорът е в мотивацията! Там където има мотивация нещата вървят!

Най-вероятно и нашия премиер реши да види истинска мотивация в действие и за това посети близкия изток, за което можем да го похвалим. Опита и знанията, които са натрупани от една - едва 51 годишна държава е впечатляващ - три спечелени войни, действаща икономика, перфектна външна политика и забележете всичко това е постигнато в процеса на пълна изолация от страна на всички съседи.

Тук почитателите на теорията на конспирацията, сигурно ще започнат да обясняват каква помощ са получили израелците от други държави. За което, може и да имат право, но финансовата и техническа помощ не правят едно общество ефективно. В боя има значение  сръчноста ти, а не  цената на  пушката, в икономиката са необходими други знания и т.н., но главното е, че само умения не стигат, защото и отсрещната страна ги владее. Тогава при равни други условия единствено мотивацията е онзи механизъм, чрез който може да се изкара максимума от човешките способности!

Ние трябва да се поучим от опита на този народ, които е доказал адаптивността си към всякакви политически, икономически и социални условия. А сентенцията от техния опит го виждам, като вяра и загриженост за отделния индивид. Тази загриженост е видна във всички действия на тяхното правителство. Помощта, насочена към нуждаещия се също е вид мотивация, при това за двете страни! Някой казват, това е страната на инвалидите, които са навсякъде по улиците, според други това е държавата предоставила възможност на инвалидите да се чувстват пълноценни граждани с пълноценни права и отговорности. Аналогии с нашата действителност не искам да правя, защото у нас мястото на инвалида е в леглото, той бива дискриминиран от обществото, работодателите и държавата. Той живее ден за ден! За здравеопазването няма да говоря, там също има какво да научим. Решаването на проблемите  в борбата с престъпността, също е тема за обмяна на опит. Въобще необходимо ни е да попием малко синтезирана мъдрост, а лично аз смятам, че  източника си го бива!

Със сигурност мога да дам същия пример с други страни и народи, но както посочих по-горе лично аз съм изумен от усилията насочени към отделния гражданин и мотивацията за справяне с проблемите на една изолирана от съседите си държава.