Крайностите на избора

Пиша по темата не защото българите сме уникални, а защото живея тук и случващото се ме касае пряко. Омръзна ми от предизборни памфлети, задкулисни споразумения и неспазени обещания.

Защо истината се оказва различна от тази, която знаем? Защо обещанията не се изпълняват? Защо затъваме вместо да изплуваме? Защо, защо, защо...? Не знам конкретно защо, но мога само да предполагам.

Освен „1984” Оруел е написал още едно любимо мое произведение „Фермата на животните”.  Животинската революция следва хода на всички революции - към тоталитаризъм. Идеалите се опорочават и превръщат в демагогия, съперниците за властта безогледно се отстраняват, измислят се вътрешни врагове за оправдание на насилието, създава се социална прослойка, за която не важат общоприети закони, провежда се систематична дезинформация, изграждат се механизми за манипулация на мисленето, историята се фалшифицира... Подмяната на ценностите е блестящо изразена с безподобния лозунг "Всички животни са равни, но някои са по-равни от други".

Звучи ли ви познато? Сигурно има много какво да се каже за произведението, но лично аз започнах в последно време да се идентифицирам с коня Оувес. Роля, в която най-вероятно са се отзовали много хора. Но по страшното за мен е, че както казва Валентин нивото на компетентност в държавата е такова, че и некомпетентните (в случая обикновените граждани) виждат пропуските в ценза на управляващите (предишни и настоящи) ни народни избраници.

Тъй като това положение не може да продължава дълго, трябва да се намери адекватно решение на ситуацията. Търсенето на такова у нас по правило води до разделение, разцепление и разкол. Делим се на червени, сини, кафяви, жълти и не знам още какви, а всички страдаме еднакво. И така полека лека се питаме 20 години защо нищо не се промени? Ами защото явно не сме достатъчно активни или не ни взимат на сериозно.  Както знаем нищо ново под слънцето властта следва римското правило – разделяй и владей! С омраза, протекционизъм и шуробаджанащина най-вероятно ще стигнем до Сомалийския модел на разпад.

За мен извода е, че сме незаинтересовани и посредствени защото:

1.       20 години ни управляват по един и същи начин, а ние се примиряваме с това.

2.       Не ни интересува нищо от заобикалящия външен свят.

3.      Все още се примиряваме да ядем сирене, кашкавал и мляко от китайско сухо мляко и мазнини, а родните кравеферми фалират.

4.       Вдигат ни данъците и акциза с претекст за подобряване на здравословното ни състояние, а се съкращават болниците.

5.       Орязват ни се социалните привилегии.

6.       Ограничава се достъпа до здравеопазване, особено в малките населени места.

7.      Не се финансират родни производители с ниско лихвени кредитни средства, а се чака да фалират.

Мога да изброя много неща, но остава главния въпрос, който виждам и други поставят: кои сме и на къде отиваме?

Приемам и подкрепям всяка форма на адекватно управление, която е насочена към обикновения човек и в полза на държавата, но за да се изгради такова у нас е необходимо то да има нормален коректив. Сегашното парламентарно мнозинство не демонстрира нищо, което според моята представа да заслужава подкрепата ми. Както и преди съм казвал няма лошо ще се научат, но в момент на криза и на мой гръб не съм съгласен. Явно не съм единствен. Потребителите на социалните мрежи са достатъчно активни, но за съжаление разнопосочни в действията си. Доказателство за това е броя на организациите подкрепили протеста на 14.01.09 и участниците в него – средно 1 организация /10 члена?!?

Случая с външния министър не е прецедент за Европа, но той беше катализатор на некомпетентността демонстрирана последните 6 месеца. В отговор на общественото недоволство премиера казва, че няма да се съобразява с вътрешното мнение?Това за мен е недопустимо!!! Когато неадекватните решения и изказвания вземат превес в държавната политика, обществото трябва да вземе отношение и да стане коректив.

Повдигна се въпроса как мога да дефинирам обединение на обществото? Не мога-трудно е, но ще опитам с поставяне на ясна крайна цел. Крайната цел аз виждам в създаването на Форум, в който да членуват всички социални и обществени формирования. Форумът не бива да бъде парламентарно или политически представен, не бива да участва в управлението под никаква форма, а винаги да отстоява обществения и държавен интерес. Форумът не трябва да бъде управляван еднолично, защото това води единствено до Фермата.

Не знам дали съм успял да бъда достатъчно дефинитивен в горното си виждане или убедителен-спрямо онези които са стигнали до тези редове, но в заключение ще кажа, че няма да напусна, защото моето място е тук, това е моят избор и никой не може да ми оспорва правото на нормално съществуване.