Една отминала история

С настоящата вкусна история искам да преразкажа една друга, а относно първата държа да подчертая научих я когато бях дете, за това се извинявам ако има пропуски и неточности.

C навлизането на индустриализацията и комунизма, у нас се изгражда завод за производство на шоколад, който след войната е бил рядко продавана стока. За изграждането на завода държавата сключва договор с престижна фирма и вкарва оборудването. Идва деня за пускане на машините и съгласно споразумението с швейцарски производител пускат първата партида шоколад.

Застанал швейцарския мениджър (по-вероятно директор или собственик) до пеща и казва:

– Вадете минаха пет минути!

Шоколадът е супер!!! По стар български обичай нашите партийни вождове решават да минат метър и не плащат сумата по договора. Швейцареца се прибира у дома и поне на пръв поглед комунизма е победил класовия враг с 2:0.

НО! Когато официално откриват фабриката всички се нареждат и чакат заветните 5 минути да изтекат, за да се насладят на новото родно производство , за тяхна изненада шоколада, който излиза е суров?! Втората партида е препечена??? Срам не срам извиняват се швейцареца плащат си задълженията плюс малко отгоре за мурафетите и го питат:

- Каква е тайната на шоколада?

- Тайната не е във времето за печене, тайната е шоколада да се извади, когато забълбука!

Разказвам историята, за да обясня своята теория на печене на измазана баница. На практика това е нормална баница, плънката на която е разбита с миксер (сиренето, киселото мляко и яйцата). Нататък е лесно – кора, олио и плънка. Разнасянето на плънката се препоръчва с подходяща за целта четка, а за печенето акъл няма да ви давам, само съвет: Вадете баницата, когато започне да диша и хване приятно зачервена коричка.