На вярата с любов

„Нека в бъдеще не се забравя, че кабинетът "Борисов" започна работа, след като работните му помещения бяха поръсени със светена вода и благословени от православни духовници.

В последованието на божествената света Литургия Църквата винаги се моли на Бога за управляващите. Така е било и когато управниците са гонили християните и са ги предавали на мъчение и смърт”.

+ Ловчански митрополит ГАВРИИЛ10 август 2009 г.

Всеки е свободен да вярва, в каквото си иска, това е изконно човешко право! Някъде наскоро четох, че от началото на съществуването си до днес човешкия род е възпроизвел между 45 и 250 милиарда индивида. В последните 2000 години цивилизацията ни е доминирана от няколко основни религии. Безспорно християнството и исляма имат общ генезис формиран на база юдаизма. В тези три религии можем да открием сходни ценности и правила на живот. Сигурно много от вас ще изтъкнат някой принципни разлики, които най-вероятно аз ще приема.

Не съм аз този, който ще определи коя религия е вярната и кой е истинският месия, но не мога да премълча мислите, които ме вълнуват.

До каква степен сме преодолели езическото си минало и какво ни е донесло това? Коя е най-правата вяра и с какво е по добра от другите? Мога да продължа с въпросите, дори мога на някой да си отговоря, но в съзнанието ми отново изплува онази стряскаща цифра 45 млрд. души са живели преди нас! Голяма част от тях не са имали късмета да получат причастие и просветление в истинската права вяра. Със сигурност нито един от тях не е и сънувал, че Йоан било то и Кръстител ще се появи след тях за да промени света.

Чудя се дали Цезар е в рая и дали Тутанкамон е преминал реката на мъртвите, към онова предполагаемо пътешествие на душата към вечността. Въобще чудя се хората, които са битували преди Христос дали не са се безвъзвратно прецакани? Как ще се отзоват в райската градина, без дори да са имали идея за нейното съществуване? Стигам дори малко по далече в размислите си и пресмятам, че трима от всеки четирима живели някога на земята са пропуснали възможността да пребъдат в отвъдното, просто защото са се родили в неподходящото време и място. Или греша?

Поглеждайки назад в историята, виждам много хора, които са използвали религията за насаждане на омраза, ненавист и разделение. Религията е причина за смъртта на немалка част от онези 45 млрд. Същевременно вярата дава успокоение на душата и помага на хората да възприемат заобикалящият ги враждебен свят с по-голяма лекота.

Не помня, кой е първият случай, в който господ според светите писания е наказал неверниците по един или друг начин, но примери за това, можем да открием от стария до новия завет. За последните две хилядолетия, мисленето на хората до такава степен е възприело модела на провинение и наказание, че повечето несъзнателно и по езически вярват, че зад всяко нещастие стои грях.

В деня след Охридската трагедия, религията пак ни вмени грях. Да, служителя на нашата вяра, посочи причината за хорското нещастие - Мадона, този демон на греха и падението, пред който голяма част от вярващите християни прекланят глава. Тази икона на модерния свят залива ефирното пространство с неугодни богу звуци, а за негово съжаление популярността и надмина дори тази на Орфей.

Провинение и наказание разпореди Николай, но Господи, нали обеща на Ной да не унищожаваш повече хората или ни излъга? Това ли бяха божите думи, които наместника му сред нас разпространи? Не ставаме жертва на болните разсъждения, породени в лабиринта от догми на едно опорочено съзнание? Къде се опитва да ни върне Ники в дните на инквизицията ли?

Мадона не е моят идол, но нейното послание стигна за два часа до много повече сърца, отколкото хора е срещал може би Николай през живота си.

Къде е уловката? Ами няма такава, просто когато едно нещо се прави от сърце то привлича, а тя се раздаде и публиката го усети. Със сигурност моето твърдение е спорно, но то има своето основание, докато църквата се опитва да си върне контрола над умовете на хората тя губи душите им.

В нашата си българска църква има всичко, брокери на имоти, хомосексуалисти, разколници, политически деятели и много други. Както се казва божите наместници са пенкилер – на всяка манджа джоджен. Ние ги виждаме навсякъде в публичното пространство. Сред тях обаче има и други, отдадени на вярата, те са никому неизвестни, тяхното дело не е осветено от камерите на медиите, а словото им остава може би в сърцата на малцина, които са се вслушали в него.

Вярата е нещо много хубаво, тя има за цел да ни прави по-добри както към себе си, така и към околните. Вярата не е разменна монета или политически инструмент. Тя не е мечът на кръстоносните походи, нито нравоучение насочено срещу човешкото щастие. От нея трябва да научим да се държим толерантно и да уважаваме всички останали. Всъщност вярата е любов - към живота и цялата негова пъстрота, тя не може да бъде разделена на синоди, патриаршии и секти, просто защото истинската любов е една!