сряда, 2 септември 2009 г.

Генезис на Агресията

Причината да публикувам долните редове е Владимир Иванов и неговата статия Обществена язва

„Смеха” е вид агресия или поне така се опитва да ни убеди любопитната рубрика на една телевизия. Обичам да се смея, да изказвам мнението си и още какво ли не, което сигурно ме прави силно агресивен. Всеки, който е внимавал в час ще каже, че това поведение е характерно за всички живи организми, които чрез агресия се стремят да разширят зоната на своето обитание. Всяко дърво се стреми да порасне по бързо и да заеме по голяма площ от прекия си конкурент за слънчева светлина и влага. Това правило важи за животните и за хората. С две думи генетично агресията ни е заложена още преди динозаврите да се появят.

За разлика от флората и фауната, хомо сапиенса претендира за титлата висш разум. Доводите за тази претенция са, че именно той може да контролира агресията съобразно възприетите норми на поведение. В нашето съвременно общество, имаме множество примери за агресия на пътя, в работата, при общуването, в дома или местата, които използваме за забавление и отмора.

Всеки един от нас е агресивен в определена степен, особено когато адреналина замъгли разума. В стремежа си да комуникираме помежду си, ние създаваме агресия и я поднасяме на околните по всевъзможни начини. Да избягаме от този тип поведение е немислимо, поне докато трябва да се борим за своето място под слънцето.

Особено уязвими и податливи на агресията са децата. Онези малки ангели, които всеки нормален човек отглежда с много любов и грижи изведнъж се превръщат в озлобени непознати. В последните години се забеляза тенденция, към увеличаване на насилието между непълнолетните членове на обществото. Много предавания и публикации по темата описват, конкретни случай на насилие и търсят причините. Най-често реакцията на родителите е недоумение. Не могат да повярват как добре възпитаното им дете може да извърши криминално деяние. За да разберем причините зародили това поведение, се налага да видим какво вълнува младите. Защо улицата се превръща в заветното висше училище, а нашите ангелчета стават наркомани, малолетни компаньонки и крадци? Винаги можем да кажем, че това е копиран модел на поведение, но от кого? от нас или заобикалящата ги среда?

Всичко започва в семейството, родителите работят усилено, за да задоволят нуждите и капризите на отрочетата, които от своя страна имат ангажимента да ходят на училище и да си учат уроците. Улисани в ежедневието си родителите пропускат момента на създаване на приятелство с децата, които от своя страна израстват финансово задоволени, но в душевна самота. Най-добрите учители за наследниците ни са Гугъл, Скалата и някоя известна фолк дива със съмнителна репутация. За жълти стотинки стават дилъри и какво ли още не, защото вече са пристрастени. Останалото е статистика и репортажи за по-драстичните случай.

Агресията е проява на страх, подхранван от чувство на безнаказаност за действията. Също така агресията е стремеж към доминантност над себеподобните, независимо от последствията до които води това действие.

Можем ли да се справим? Опредено, осъзнаването на проблема е част от лечението. Всичко зависи от нас и начина, по който възпитаваме наследниците си. Каквото посеем - такова ще жънем!


Няма коментари:

Публикуване на коментар