сряда, 16 септември 2009 г.

Силата на думите-2




Жадувам за промени! Като всеки жаден човек искам час по скоро да задоволя тази физиологична нужда.
Гледах интервюто с мин. председателя, признавам си обърках се на моменти, но за това  в голяма степен обвинявам  и водещия. Според мен то показа, че сме още в средата на прехода, а не в неговия край. Хареса ми принципната позиция да се доведат промените до край, демек до задоволяване на моята жажда.
Очаквах, че водата, за която мечтая ще бликне от телевизионния ефир и ще задоволи освен мен и останалите наредили се на опашката – като един истински маркуч на изобилието, но дали не избързвам? Да, знам, че промените не стават с вълшебна пръчка и за тях се иска работа и подготовка, за да не се налага да се правят три пъти годишно, но някой промени може да влезнат в действие веднага.
Действително, ако разгледаме дейността на предходния парламент ще открием, колко много закони са приети в него, колко много са преправяни и ако ги прочетем колко много следва да бъдат променени. Някак си между всички тези закони се промъкнал и закона за амнистията, според който бившите управляващи не са виновни за нищо?!? И, тъй като така не може, нека видим с какво разполагаме-има закон има проблем – значи парламентарното мнозинство просто трябва да го отмени! Крадльовците в панделата и толкоз. Но защо само бившите управляващи са на прицел? Не ми хареса мекия и условен тон към сенчестите структури „когато се ударът бизнеса на тези хора а това им е бизнеса основните пари идват от тези дейности... те ударът ли се няма как да функционират”, което според моят превод означава: когато – тогава или като му дойде времето. Ние много добре знаем, че дори  развитите страни със силна съдебна и досъдебна власт не съумяват да изкоренят контрабандата и наркотрафика, но там за разлика от при нас престъпниците (с изключение на някои футболни хулигани) изтърпяват сурови и ефективни присъди. Там мафиота кара полско фиатче и не смее да ти клаксонира, а тук все още не им пука.
Накрая, за да не бъда обвинен в непоследователност, ще обърна внимание на поведението и думите, които бяха демонстрирани-смятам, че те са подходящи единствено и само в много тесен приятелски кръг извън обсега на телевизионните камери. Завършвам тактично с напомнянето, че жаждата още не е отминала!

Няма коментари:

Публикуване на коментар