вторник, 22 септември 2009 г.

Независими в обединението или обединени в независимостта?

      В навечерието на празника, по случай независимостта на България ме глождят няколко въпроса: обединени ли сме и независими ли сме?
       Обединени ли сме относно бъдещото, промените и пътя, по който сме поели или всеки има собствено виждане по тези въпроси? Независими ли сме от онези, които тогава ни  освободиха и от другите, които ни разделиха? Обединява или ни разединява вярата? Хората, живеят независимо по отделно, или се обединяват оцелявайки? Политиката обрича ли ни на независимост или ни обединява в разногласието?
     Сигурно мога да задам и други въпроси, които ме вълнуват, но главното е да потърсим  отговорите. Нещо куца, както в комуникацията помежду ни така и в самите нас. Появата на тези въпроси, ме навеждат на мисълта, че не сме наясно на къде сме тръгнали, като общество.
      Празникът е повод - да оценим акта, на съзиданието му, нека го използваме и да размислим до колко сме независисми.

5 коментара:

  1. Хубавото на тези дни е, че ни дават повод, ако не за поговорим, поне да се замислим върху нещата. Въпросите са много, а дори не знаем къде да ги споделим. Сигурно, ако поотделно сме наясно, точно какво искаме ще успеем да го обсъдим и с другите.Честит празник!

    ОтговорИзтриване
  2. Честит Празник!
    Кризт, така е независимо от стила, който изполваме ние се стараем да отправим послание, надявам се то стигне до повече хора.

    ОтговорИзтриване
  3. Ако имаше повече хора да се замислят над това ,че наистина всеки живее за себе си,а не за другите.

    ОтговорИзтриване