събота, 12 септември 2009 г.

Запази vs Рхазруши


Никога не съм помислял, че фасадата на някоя сграда ще ми липсва. Случи се, докато се разхождах в централната част на града, в един от последните есенни дни, през които слънцето не бе особено безпощадно, а облачета вещаеха бъдещо захлаждане. С две думи мрачен ден, начумерени хора, а следите от кал и прах бяха разнесени навсякъде в следствие краткия дъжд.

Обичам старите къщи, те са част от историята на градовете. Покрай фасадите им, са преминали може би милиони хора, за годините на тяхното съществуване. Били са неми свидетели на няколко поколения, родени, израснали и живели някога в тях. Според мен, те са носители на информация, също както ледниците.

Наскоро минах покрай една къща, помня я от детството си. Предполагам, че е построена в началото на миналия век и тогава сигурно е била в края на града. За мое най-голямо съжаление сгрaдата вече я няма. Какво се е променило за 80 години? Нищо просто сега къщата се намира в центъра на града и освен собствените си квадрати притежава немалък заден двор. С две думи апетитно парче земя, без никакви фасадни сантименти от страна на новите собственици.

Лошо няма частна собственост-хората имат пари и инвестират, събарят и наново строят нещо на пръв поглед много по-красиво и функционално. Не съм против, но според мен трябва да следваме примерът на стария Пловдив и да бъдат запазвани лицевите фасади на сградите. Така правят в много страни по света, и по този начин оставят на поколенията част от историята на града.

Защо ми е да се занимавам с някаква си фасада? Ами защото ние не сме свикнали да пазим нищо, нито историята, нито хората, нито себе си дори. Пиша, защото това не е изолиран случай. Наскоро видях още една съборена къща в началото на ул. Пиротска, където според мен археолозите са били изпреварени от багерите и май нищо не е останало. Немарливостта и липсата на достатъчни укрепителни мерки при строежа на метрото, може да станат причина за разрушаването на джамията - исторически паметник останал непокътнат през вековете и последните войни.

Време е да изкореним нихилизма, който ни е завладял, като се научим да пазим съграденото преди нас, дори и то да представлява нещо незначително в нашите очи. Длъжни сме да го направим, за да могат следващите да преценят кое е по стойностно каменния зид или бетонния стъклопакет.


Няма коментари:

Публикуване на коментар