Тики таки

Навремето имаше една песничка в която се пееше: тече, всичко тече ... Гледам от вчера  по телевизията лутането на медиите в дебрите на религиозно - партийната несъстоятелност. Всички се надпреварват да „сътворят” ТОП НОВИНАТА. Жертва на този си стремеж стана едно селце, което се превърна в център на политическата активност на държавата. Изпратени са журналисти от всички медии, служители от всички силови министерства включително и агитки на няколко партии. Едните дразнят другите и полека лека напрежението се увеличава. Нормално е при такава ситуация погледа на обществото да бъде насочен към този случай, а какъв е проблема? Ами проблем няма, просто някой иска да отклони фокуса на обществото извън кризата и елегантно присвоените държавни средства. Да, но времето тече, при това безвъзвратно и само напред. Зрелища сме гледали достатъчно, а хляба вече е безвкусен. Хората се умориха от 20 години разделение и най-вече от изгубеното време на самите години. Да, времето е като пясъка в ръката колкото и силно да го стискаш той изтича между пръстите. Но да се върна на „проблема” такъв няма. Има двама изпълнители на определена политическа поръчка, и още двеста, които трупат „дивидент” по темата. Всичко това можеше и да не се случи, ако държавата си беше на местото и стриктно следи за спазването на конституцията и законите, най-вече тези, които имат отношение към етническия мир и верската поносимост. Едва тогава наистина ще имаме напредък, като едно истинско толерантно общество.  Алтернативата... може да я прочетете в „най-влиятелния блог”.  Междувременно времето си тече, а от придошлите с него емоции можем да влезнем единствено във време въртежа на конфронтациония елементаризъм.