вторник, 15 септември 2009 г.

Силата на думите

"Тя дори не е необмислена или некомпетентна, а малоумна.”
14.09.2009г. Симеон Дянков

Навремето имаше една приказка за мечката и дърваря, няма да я преразказвам, само ще припомня поуката от нея – раната зараства и се забравя, обидата никога.
Няма да крия, че не харесвам нито един български политик или партия. Смятам, че който не е бил на власт трябва да опита късмета си, белким всички мераклии се изредят и да ни оставят на мира.

Но, всяко нещо си има граници. Тук искам да споделя още по-голямото си разочарование от културата и възпитанието на всеки следващ кабинет. Не смятам за допустимо който и да е министър, да прави изказвания съдържащи горните думи, независимо от ситуацията, при която те са формирани. Няма да коментирам президентския доклад, тъй като той вече породи широка обществена реакция. Не мога да подмина обаче чалгата на политическия речник. Думи като „малоумен”, „идиотски”, дори „комунистически” са дискриминационни, и то не спрямо персоната към която са адресирани, а срещу всички негови симпатизанти. И са почти идентични с оскърбителното „циркаджия”. Ако този тип поведение има за цел да провокира обществено напрежение, то ние сме изправени пред разделение, което аз смятах за отдавна погребано. В България имаме нужда от реформи на всяко едно ниво, но ако от най-високото демонстрираме невъзпитание какво да очакваме надолу? Аве Мария?

Така, че Дянков не се учудвай, ако утре някой те заговори с встъпителните думи – „Абе пич...”

Няма коментари:

Публикуване на коментар