Спаска Митрова е може би една многото българи в Македония, получили паспорт, а с него и възможност да пътува спокойно в Европа, което я прави малко или много жертва на една несправедливост от преди 120 години. В резултат на тази несправедливост, към днешна дата българи декларират, че са българи. До колко го правят съзнателно е друга тема. Нейния случай доведе до задаването на много неизказани на глас въпроси, има ли македонска нация, или българско самосъзнание в тази държава, жива ли е родовата памет, здрави ли са връзките от двете страни на границата и много други. Както и преди казах политизирането на случая повече навреди, отколкото помогна. Първоначалната реакция на официалните македонски власти по случая Митрова беше мълчание, плюс лека ирония от страна на медиите. Логично беше да очакваме, че македонците ще демонстрират собствената си значимост, демонстрация на която ще бъде евентуална втора присъда на Спаска от 10 месеца за „обида”. С това действие Скопие ясно декларира, че решаването на проблема е в техните ръце и не зависи от харизмата или волята на новото Българско правителство. Точка по въпроса сложи Георге Иванов, като отказа помилване. Неслучайно изявлението на македонския президент пристигна след срещата в Гданск. Това е ясен сигнал и всички ангажирани с проблема министерства, следва да си направят няколко извода, които аз ще обобщя така-не казвай хоп преди да си скочил.
Дали МС ще се разреши казуса с несправедливо обвинената Спаска ще разберем още другата седмица, но нейният случай е на път да замрази още и без това нетоплите двустранни отношения. Шанс за равноправен диалог все още има, и той беше намекнат чрез оставката на транспортния министър Миле Янакиевски.
Започнах с тази предистория, но темата, по която пиша е друга. Винаги съм използвал едни високопарни думи като държавност, толерантност, познание и опит. Смятам, че зад тях стоят много други качества, които ние обобщаваме с тези малки думи. Хората одобряват опитите на Бойко да промени държавата, въпросът е до колко те са ефективни. В някой решения на новата администрация лъха липса на опит, познания и компетентност. Това действа, като успокоителен сигнал към онези за които пиша, а те отдавна не уважават закона. Лошо няма, ще се научат биха опонирали някой от вас, може би с известно право.
Добре, но работата е там, че за да имат успех административните промени в държавната машина, те трябва да вървят ръка за ръка с ограничаване на престъпността. Симбиозата наречена корупция е съвкупност от държавни служители и криминални елементи, които организирани по между си ощетяват държавата и гражданите. Няма мръсен бизнес, който да спазва закона, за това уволнението на държавни служители със съмнителна репутация трябва да бъде съпроводено с ефективни мерки срещу престъпността. В противен случай ефектът е същият, както лекуването на кариес с ракия вместо посещение на зъболекар.
Въпросът е дали декларираната политическа воля за промяна, ще бъде разпростряна извън държавната администрация. До момента, в който това не се случи никой отвън няма да ни уважава, Спаска може да получи и нова присъда, а от Брюксел ще затягат кранчето още повече.
Ще завърша със следното - гласуването на доверие е едва първа стъпка от дългия и сложен процес наречен „край на прехода”. Декларираното желание за промяна не бива да се ограничава в няколко министерства и агенции, то трябва да се почувства от всички граждани. Промяната ще настъпи тогава, когато изляза, без да заключвам жилището си, когато децата играят спокойно на улицата без около тях да се навъртат дилъри и педофили, когато купеното Бентли със „заеми” бъде конфискувано, когато при катастрофа не се разменят юмруци, а застраховки и още много други дребно но важни за битието ни неща. Прехода ще свърши тогава, когато променим начина си на мислене и манталитета.
Няма коментари:
Публикуване на коментар