>100 журналисти от проверените над 2000 са били сътрудници на ДС от Бай Тошово време та до Командира. Много от имената са на известни личности, участвали във формирането на общественото мнение пряко или косвено в настоящето или миналото. Всички, които говорят споделят, че работата им е била въпрос на престиж в името на националната сигурност. Какъв е проблемът с тази новина? Ами голям! Вече 20 години някой изважда досиета, компромати и снимки. Всяко ново правителство да желае разсекретяването на досиетата в началото на своето управление, и до края на мандата си остава само с желанието, с изключение на поръчково разсекретените.
Баста това вече не се издържа, айде отворете ги тия досиета и ченгелъка в сянка да миряса! Да, ама не, а защо ли? Защото:
1. Системата е двайсетична! Според изнесените данни един на всеки 20 журналиста е бил на отчет. Привнесено това съотношение в нашето общество нещата изглеждат така: в блок 330 на жк Люлин до 1996г. живеят 200 души, от които 10 доносника +/- 2 члена ОФ, 1 член на общинския съвет на партията, 2 военни, 1 полицай и за цвят едно семейство от малцинствата.
2. След 1989г. целият агентурен персонал престава да бъде обезпечаван с патриотични чувства и материални стимули, което автоматично го прави неуправляема, квалифицирана и добре организирана общност. Общност, за която обаче бъдещето е различно от това на останалите граждани.
3. Всеки, който по някакъв начин се е докоснал до структурата на бившето ДС, е получил в общия случай възможност за реализация, основаваща се на създадените служебни, обществени и международни връзки.
Предвид горното не бива да се учудваме, че преходът трае вече 20 години. Ще попитате защо? Защото агента е агент когато е под прикритие. Освен това баницата е разпределена и няма излишни парчета от нея. Разпределението на икономиката осъществено на партиен принцип, съобразно личните качествата и опита на агента или сътрудника изглежда така:
- Председателя на ТКЗС сега е едър собственик на земя и животни.
- Директорът на завода е участник в приватизацията му и собственик на поне 51% от дяловете.
- Ефирния наблюдател има собствена медия и т.н.
Не всички обаче имат късмета на успелите си колеги. Някой от тях, водени от завистливи чувства и икономически подбуди, се опитват да хързулнат успелите си другарчета. Да всички са другарчета! Нали имаме двайсетична система, в която всеки гледа „другарчето” си да не излезе от „правия” път. Осмелилите се да кривнат извън него, са опозорени и сочени с пръст от онези, на които до вчера са имали доверие.
Не се учудвайте, че хората на морала, патриотизма и българщината, за каквито се определят в последствие всички, за които официално са публикувани данни за принадлежност, търсят времева отсрочка за стореното, с надеждата истината да не изплува в обществото. Не ги обвинявам, напротив съчувствам им, но как да излизанем от този омагьосан кръг? С отваряне на всички досиета? С публичното оповестяване на бившите щатни и нещатни сътрудници, или унищожаването на документите уличаващи ги в това? Не знам, но до решаване на проблема се пригответе за още двайсетични изненади!
Няма коментари:
Публикуване на коментар