Миграция в историята по Димитров-ски

Това за което пиша, е едно голямо мое лично разочарование, свързано с братския Македонски народ. Ще кажете такова животно няма и до вчера аз бих ви подкрепил. Повод за долните размисли и страсти, не е толкова истерията около Спаска Митрева, а по скоро следствието от неразвитието на двустранните ни отношения. Тъй като в случая няма как да не намеся политиката ще се опитам да бъда максимално кратък и ясен. Не мога да забравя разпада на бившата СР Югославия и признаването на Р. Македония първо от Българска страна. Може би както при много от вас и в мен заживя духа на силна и обединена България. Но уви макар и независима Р. Македония избра пътя на разграничението от историческите си Български корени, за което в голяма степен всички досегашни правителства и помагаха активно. Имаше един крехък опит за братска взаимопомощ с изпращането на стари Български танкове, като подарък, но те май бяха препродадени от македонците в последствие.
Защо не се прегърнахме и взехме? Може би причините са много, но смея да твърдя, че в последните 50 години ние нямаме общо минало. Тъй като балканите са един перфектен националистически изолатор, македонците решиха да се възползват от него, и за по сигурно да оставят нещата така като Милошевич им ги завеща.
От Дойран и Илинден до сега, коренът на българщината беше окастрян по всевъзможни начини, така, че към днешна дата булгар си е вид псувня в Скопие. Разграничението и разделението е видно от всички ни, но най-горчив вкус в нас остава разочарованието. Да! разочарованието от несподелените чувства. Разочарованието, че не можем да си направим барбекю с македонска наденица на Деве баир, разочарованието, че част от Българската история е вече преписана и някой я толерират като Македонска, но най-голямото разочарование е, че те не ни приемат за свой.
Зад всички тези разочарования обаче според мен стоят конкретни имена и аз ще ги изброя от Българска страна, а за другата сами ще си направите заключение. Виновни са: Андрей Луканов, Жан Виденов, Иван Костов, Симеон Сакскобурготски и в заключение Сергей Станишев. Защо тези хора имат вина за моето разочарование? Ами много просто защото не направиха нищо, за да го предотвратят! Те са виновни, че допуснаха „македонизирането” през последните 20 години, на българското население във Вардарска Македония!
Заради тяхната щраусова политика в момента българите се приемат с огромна резерва от македонските българи, изразяваща се в панически страх от факта, че Василий II се нарича Βουλγαροκτόνος а не македоноубиец.
Спора поражда спор, много е трудно да излезеш победител в спор, доводите, за който са написани в учебника по „Македонска история”. Да това е истината за днешна Македония, там 20 години учат, че Александър Македонски е македонец, а след още 20 ще учат, че Киро Григоров му е пряк наследник. Това прилича на „търсенето” на доказателства от нацизма за чиста и древна арийска раса, на която те са преки наследници.
Каква е алтернативата пред нас? Бих казал Византийска или в конкретния случай Гръцка. Оставяме „македонците” в ръцете на албанците и те да се оправят както могат. Това обаче е лесният път, а аз както знаете не съм на магистралата, така, че ще се изкуша да се върна на казуса с Миртева.
Похвално е, дори мисля единствено до момента е действието за протекция на наш сънародник изпаднал несправедливо в беда зад граница по този начин. Но за да има тежест отправеното послание е необходимо малко повече от тропане с обувка по масата. С какво плашим македонците? Нека се огледаме, спора между Гърция и Македония няма да бъде разрешен скоро, и първите не биха позволили влизането на вторите в ЕС, така че ние не им казваме нищо ново. Тогава какво? Полагаме началото на изолационна политика в стил другаря Милошевич? - не бива да отправяме такива послания! Смятам, че повод за реакция от страна на българското правителство трябва да има единствено след молба от потърпевшата. В противен случай нещата ще приличат на намеса в суверенитета на Р. Македония.
Но както писах в началото поводът е следствие на причината, така, че нека погледнем съдбата на това момиче и на много други българо-македонци в по човешки план извън медийните емоции. В Македония стандарта на живот е почти същия както този у нас, но с още по малко и нерентабилни производства. Младите предпочитат да учат и живеят извън страната, а най-близките дестинации, които са им по джоба са България и Гърция. Много от тях осъзнават, безсмислието на балканската изолационна политика на фона на разширяващия се ЕС. Възможността да получат образование, работа и достъп до Европа поощрява кандидатстването им за наш паспорт и гражданство. А дали тези хора имат българско самосъзнание? По скоро не, защото това са същите тези които учат, че Кирил и Методи са пра-пра чичовци на Любчо Георгиевски.
В заключение искам да кажа, че историята с арестуваната българка ще отмине, но чувството на разочарование ще остане. Какъв трябва да е пътя в нашите бъдещи двустранни отношения? В никакъв случай не бива да се вживяваме в ролята на големия брат или устата сестра, трябва да тече равноправен диалог. Смятам, че ако изберем партньорския път, лишен от исторически заменки, двата народа ще имат чудесно съвместно бъдеще.