Партийния дом вчера, днес и утре

50-те години на миналия век бяха белязани от знака на урбанизация, при която много хора смениха своя ареал на обитане от селски в градски тип. Комунистическия режим не пропускаше да демонстрира напредъка и да възхвали постиженията на тогавашното управление. Още с появата си като единствена политическа партия без  алтернатива, тогавашната власт реши да  пропагандира значимостта си, като построи модерен тип партийна централа по Сталински тертип. Както често сме свикнали  ние рушим, за да построим, без да сме наясно какво губим с първото действие. При строежа на Партийния дом, Президентството и Министерски съвет безвъзвратно са загубени немалка част от руините на Сердика. Разбира се това е било без значение за тогавашните управляващи. В зенита на тоталитаризма монолитната централа беше символ на недостъпност за обикновения гражданин. Гордостта и - рубинената червена звезда гордо се извисяваше над града. Но какво да се прави комунизма свърши, а с него замина и ореола на неприкосновеността. Колко им трябваше на Столичани, за да опустошат храма на партията майка – един идеолог, дама-трима подстрекатели и информация по телевизията. Тук искам да вметна, че това си беше организирано мероприятие в резултат, на което много досиета и документи, съхранявани в сградата са безвъзвратно изчезнали. Винаги съм се питал защо? Защо ли! Защото и през комунизма са вършени беззакония точно както през последните 20 години и сумарно те правят 65 години управленчески терор и личностно облагодетелстване. Тези, които управляват от ‘89 насам са се учили тогава, затова не бива да ни учудва нищо  от случващото се в последно време–крушата не пада... знаете какво имам предвид.

Но да се върнем на сградата, която към настоящия момент е част от парламента. Питате се защо не виждате депутатите в пленарната зала? Ами те имат кабинети за себе си и своите асистентки, в които им е по удобно да „работят” отколкото на чиновете в парламента. Времената обаче се менят, и в момент на криза държавата трябва да съкращава разходи.  Смятам за резонно депутатите да седят на банката в парламента и да бачкат, вместо да обикалят напред-назад.

Много време съм се възмущавал на разхищението, на което е подложена тази централна сграда. Смятам, че тя трябва да „изкупи” вината за погубените при строежа и археологически останки на античния град Сердика, като стане Национален Исторически Музей. Точно така! Не разбирам каква е тази работа да се водят гостите на града до околовръстното при това в една държавна резиденция.

Мястото на НИМ е в центъра на града, където всички туристи, посетители и заинтересовани могат да го посетят!

Смятам, че петолъчката задължително трябва стане част от експозицията на музея, за да напомня на поколенията за онези, които ограбиха, онези, които разрушиха и другите, които построиха. Защото колкото и да не ни се иска това е нашата история, и ние неможем да избягаме от нея.