Клъцни режи

Национална черта или въпрос на компетентност е типичното отрицание, характерно за нашето общество? С този въпрос посрещнах вечерните новини. Не можах да си отговоря, но някак си оптимистично ми прозвуча обещанието да не се вдига акциза на алкохола и горивата, което според мен е едно логично решение. Независимо от желанието на правителството да представи решението като мярка, насочена за запазване на дребните селски производители, ние си задаваме въпроса какво ще загуби държавата от запазването на досегашните ставки от една страна и какво би спечелила при увеличението им.
Отговорът е нищо! Има баланс в между увеличените/намалените акцизни ставки и легално произведените алкохолни напитки. Този баланс е свързан със състоянието на икономиката, но най-вече с възможността на потребителите да купуват. Не бива да подценяваме и силното лоби на производителите на алкохол напитки и горива у нас. Тук искам да припомня, че в магазинната мрежа е открит не малко фалшив алкохол. Под фалшив алкохол разбирам бутилка с етикет на местен производител, облепена с фалшив бандерол съдържаща спирт и есенции вместо дестилат, продаваща се на цени конкурентни на безалкохолните напитки.
Демонстрираното великодушие спрямо казаните по селата, е меко казано прах в очите на консуматорите на алкохол и цигари. И за да разберем какво точно ще се случи, нека си го кажем по следния начин:

-          Не увеличаваме акциза на алкохола, защото не можем да контролираме производителите и контрабандния внос и нелегалното производство.

-          Цигарите ги увеличаваме тъй като в бюджета ще влизат сигурни суми от вносители, а те са с вързани ръце и няма как да вкарат нелегални количества. Но за сметка обаче на официалните вносители има и контрабанден внос, който става все по-популярен. Това последното разбира се не бива да изненадва финансовото министерство, което е заето с изчисления какво ще загуби от запазване ставките за горивата. Тук отварям скоба, че валутните магазини на българските дюти фри оператори са закрити като основен проводник на контрабанда, което явно не е вярно, защото и сега се продават цигари без бандерол.

Стигаме до ключовия момент – акциза за горивата се запазва същия! Чудесно! Успокояваме се, че цената на крайния продукт ще се запази. Радваме се, че обществения и логистичния транспорт ще запазят досегашните ценови равнища, което е взаимно свързано със стойността на консумираните от нас стоки и продукти. Но не пропускаме ли нещо?

Да, пропускаме неизпълнението на бюджетния приход или казано с други думи в джоба на правителството има дупка, която финансовия министър иска да запълни. Добре, но в момент на криза не е ли по добре да зашием пробойната? И тук идва ред на:

1.       Клъцни/срежи – бюджета (дори настоящия), за да го балансираш.

2.       Вземи ниско лихвен заем от международна институция.

Признавам, че аз бих подкрепил донякъде вариант едно, но той означава няколко неща намаляване на бюджетната субсидия за всички социални дейности, инфраструктурни обекти и съкращение на държавни служители.

Всъщност в момент на криза държавата трябва да стимулира бизнеса, за да се завърти колелото на производството и потреблението. Това става с предоставяне на достъп до книско лихвени кредитни инструменти. Тогава решението е в т.2 може би? До някъде да, но ниско лихвения заем, за който говори министъра ще бъде предоставен от  СБ за период от около 3 години или по 330 млн. на година, което е капка в морето на държавния бюджет.

На изпроводяк ще се върна на новините и въпроса с отрицанието - да, ние обичаме да отричаме всичко, което смятаме за потенциална заплаха. Някак си в държавата всеки е компетентен по всички въпроси, и няма как да е иначе, след като се налага да избегнем ширещия се държавен и частен рекет, ние трябва да разбираме от всичко. За това след мача или новините в нас остава горчивия вкус на изречените отрицателни думи. Отричаме и поради друга причина – когато видим некомпетентност или усетим незнание. Както винаги съм казвал, лошо няма всеки може да се научи, но вече ми омръзна да бъда опитна мишка.