Къде е културата? На Стройко или може би при Б...

С нескрит интерес и голямо желание посетих изложението Стройко в НДК, където очаквах да видя родните производители и търговци на строителни материали и съоръжения. Въпреки че не посещавам подобно изложение за първи път, несъзнателно усетих аналогия с приказката за търговците в храма. В действителност поне в моите очи мероприятието приличаше по-скоро на битпазар, отколкото на истинско изложение. Трябваше ми малко време, за да осъзная, че голяма част от посетителите са всъщност участници в конгреса на БСП.

Посетих изложението, за да почувствам на място на къде отива икономиката. Усещането ми беше за безпомощност, казвам го със съжаление, при това чувството не е насочено единствено към видяното между етажите на НДК. От залите на конгреса влизаха и излизаха всякакви хора, но не видях нито един усмихнат човек.

Излизайки се запитах защо имам усещането, че и на двата панаира мястото не им е в тази сграда? В съзнанието ми пак изплува приказката за храма. Сетих се! Националния Дворец на Културата беше построен като място, където хората да се радват на изкуството, а не на торбата с цимент, кожената холна гарнитура или отчетно-изборно събрание. Докато изкуството и културата чакат на опашка с протегната ръка - като ромче на светофар, помислих си - дотогава ще бъдем управлявани като битак.

Пиша тези редове, докато от екрана тече интервюто с премиера, съмнявам се някой да обърне внимание на написаното от мен, но оценката за едно управление се формира и от направеното за културата.  Освен с някой епизодични включвания, управляващите в нито едно правителство не намериха за потребно да отделят необходимото за духовните нужди на нацията. Затова, когато някой говори за „лош матрял” трябва да се замисли за причината на генезиса му.

Двайсет години са дълъг период от време и напълно достатъчен, за да откъснеш едно поколение от традиционните му ценности и културни постижения. Както всички добре знаем дърво без корени загива, а нация без култура се асимилира. Според мен последните две поколения станаха жертва на прехода и криво разбраната демокрация. Повечето от тях израснаха по градинките с бира и трева в ръцете вместо с четка или перо. Лошото е, че времето не се връща и няма как да убедим поотрасналите вече деца, че Висоцки е стойностен, независимо че се родил в СССР, че доброто възпитание повелява да кажеш добър ден, вместо да пребиеш съученика си. Няма как да им обясним, че живота не е само кръчма, в която най-успешен е най-кръшния. За съжаление няма как да им обясним много неща, но дори и да успеем не съм сигурен, че те ще искат да ги чуят.

Интервюто по телевизията свърши, от него единствено разбрах, че за сегашния хал на нацията е виновен само Сергей. Не знам дали звуча като простак, или обикновен профан, но въпреки че исках не успях да си втълпя може би тази очевидна истина. Има много за какво да се търси отговорност на бившите управляващи, но не бива да се пропускат и тези преди тях.

В някой от първите си писания изразих мнение, че народа избра настоящото парламентарно мнозинство именно за да бъдат ревизирани, онези безвъзвратно отминали 20 години на преход. Но май това си го е мислил само народа. Мислехме, че АЕЦ Белене е кауза пертути, но се оказа, че сме бъркали. До тук осъзнахме, че трябва много да работим, дори след 65 годишна възраст, защото някой е изхарчил парите за пенсия. Питаме се за какво ги плащаме тези данъци и осигуровки? С какво сме заслужили по-високи акцизи при положение, че приходите ни спадат? Къде сгрешиха недоволните, нали избраха алтернативата? Истината е, че народа все се надява на месия и за 20 години не разбра, че такъв просто няма. Припомням си отново приказката за храма и издишвайки си казвам, какъвто е преходът, такава е  и културата ни. Докато държавата не започне да грижи за гражданите си никой няма да я уважава. Никой няма да уважава и голямото АЗ, което ни залива от ефира ако то не покаже поне малко старание да израсне на интелектуално ниво и мине на НИЕ.

Мисля, че е дошло време за хората, които се интересуват от нещо повече от чалга, тупаник и далавера да потърсят мястото на... културата в съвременното ни общество.