По случай празника

  Таман да стана комерсиален и дойде деня на народните будители. Ще кажете ден като ден, разбира се аз пък ще отговоря – зависи от гледната точка. Когато бях малък този ден ми се струваше безкрайно досаден, защото символизираше колективно-партийните чествания, в последствие празника изобщо не ме вълнуваше. Сега имам различна гледна точка и се питам извън широко възприетите представи за будителите - за какво са си дали  живота и здравето? Каква е била целта, към която са се стремели и какво ги е крепяло? 

Нямам отговор на тези въпроси, а надали и най-задълбочения анализатор по темата ще ми отговори. Аз обаче знам, че те не са се борили за парче от пицата, нито за слава и власт. За това и са останали в историята – като хора и личности отдадени на каузата.

В днешно време много хора се опитват да се доближат до ореола - я на Левски, я на Ботев, но разбира се съвсем безуспешно. Липсва им каузата. Така и не проумяха, че каузата не е в парите, нито в пицата, тя е в мечтите на хората. Не си спомням колко пъти съм спорил, че борците за свобода и възраждане не са завършили НСА, че същите не са бостански плашила, с които да гоним гаргите. Те също така не са били мрънкащи същества – търсещи изкупителна жертва. Характерно за хората, които искат да променят нещо е постоянството в техните възгледи и идеи - нещо, което в днешни дни почти не се среща.

Разбира се времената се менят с тях и критериите и ценностите на хората, но остават мечтите. Мечти за един по добър живот, изпълнен с  поне едно парче културна пица.