неделя, 4 октомври 2009 г.

Kучето си лае, а кервана си върви


Карам из София и по едно време заставам на едно кръстовище. Чакам  зеления сигнал и без да искам поглеждам на отсрещния тротоар, а там стои патрулка. Полицаите са спрели мерцедес. Брей бачкат хората, казвам си аз и доволно изпровождам с поглед масивния представител на закона. Тъй като светофара вече е светнал зелено, аз включвам на първа и се насочвам в поска на патрулката. Можете да си представите изненадата ми, след като видях стиснатите 10 лева и доволната усмивка, изписана върху лицето на катаджията. Казах си разочарован - нищо няма да се промени – кучето си лае, а кервана си върви. Замислих се, какво ще накара тези хора да си вършат работата по устав и закон? До кога ще се крият зад храстите, светофарите и завоите, за да изкарат 10-20 лева? Вярно, заплатите им са малки и надали имат шанс за по-големи, но тогава да започнат някаква по-доходна работа, за да не им се налага това самоунижение.
Истината е, че заплатите им са малки, но не и приходите. Дори сега има катаджии, които изкарват  от  подкупи много повече от някой мениджър или директор, при това необлагаеми пари в брой. Не разбирам за какво са ни толкова много полицай, след като катастрофите и нарушенията не са намаляли.  Май, ако са на половина, но взимат двойно ще започнат да си вършат работата като полицай, а не като бирници.

Няма коментари:

Публикуване на коментар